6 истини и заблуди за мъжката сексуалност

След 45-годишна възраст усилията на мъжете са съсредоточени главно върху това да поддържат своя „сексуален статус“. Дали е възможно, е въпрос, който вълнува не само мъжете, но и техните половинки, особено когато разликата във възрастта е 10-15 години.



Предлагаме ви шест истини и заблуди по темата...


1.
За да поддържат сексуалните си способности, мъжете трябва да сменят партньорките си.
Лекари с различни медицински специалности, обаче не са на същото мнение. Безразборният полов живот и честата смяна на партньорките може, напротив, да доведе до повече проблеми...
Когато е семеен, мъжът привиква към определен модел на взаимоотношения и стил на сексуално общуване. Смяната на партньорката му причинява не само психически, но и физически стрес.
Новото, което възбужда в младежка възраст, при зрелия мъж води до подсъзнателен страх да не се изложи пред партньорката. Като се прибави и фактът, че само една на 100 жени може да бъде удовлетворена от първия път... негативите растат.

Сборът от негативни фактори пречи на зрелия мъж да получи очакваното удовлетворение, а стресът от неуспешни срещи се натрупва и подтиска сексуалните му способности.



2.
За продължителността на сексуалния живот може да се съди по размера на половите органи.
Всъщност, това от което зависи колко дълго мъжът ще запази сексуалната си активност, е състоянието на ендокринната му система.



3.
Възможно е с хормонални средства да се удължи сексуалната активност.
Не се препоръчва приемът на хормонални средства без лекарско предписание. Действително при дефицит на полови хормони при мъжете се назначава терапия с тестостерон, но след изследвания и преценка на състоянието и необходимостта от медикамента.
При прием на хормонални таблетки се изискват и контролни изследвания и прегледи на определен интервал време.
Трябва да е ясно и че климаксът при мъжете не винаги е свързан с недостиг на полови хормони, така че взимането на тестостерон на таблетки не гарантира удължаване на периода на сексуалната активност.
Напротив, дефицитът на мъжките полови хормони не винаги е съпроводен с намаляване на сексуалните възможности.
Още един факт, който със сигурност може да разубеди от неоснователно взимане на тестостерон. Известният биолог Алън Фишер провежда експеримент, като инжектира тестостерон в мозъка на опитна мъжка мишка, очаквайки, скок в сексуалната й активност. За негово учудване, вместо силна сексуална възбуда, самецът демострирал майчински инстинкти към женската.



4.
Мъж над 40 години, който заема висока длъжност и е отдаден на работата си, не може и да мечтае за продължителен сексуален живот.
Пълна заблуда! Сексолозите твърдят тъкмо обратното – колкото по-висок е социалният статус на мъжа, толкова по-активен сексуален живот има. Заемащите високи длъжности господа се радват на самоувереност, която се отразява и на сексуалния им живот. Проучвания в САЩ показват, че с нарастването на служебните отговорности, мъжът отделя все повече внимание на здравословния начин на живот – избира здравословни продукти, храни се по график, активно спортува. Същото проучване показва, че сексуалната активност на мъжа е зависима от неговото социално благополучие и то има по-високо значение, отколкото общото здравословно състояние. Крах за мъжката потентност може да има неочакваното оттегляне от длъжностен или социален ангажимент.
5.
Импотентност = на мъжки климакс.

Еректилната дисфункция се появява при дадени ситуации, предизвикани от неуспех с определена партньорка. Може да се дължи и на здравословна причина – непроходимост на кръвоносните съдове, нисък синтез на хормони и др.


Проблем може да се появи във всяка възраст, както при 20-годишен младеж, така и през климакса.


Много представители на силния пол приемат настъпването на климакса спокойно. Спадът на сексуалната активност става постепенно и незабелязано. На практика половината от мъжете над 70 години са способни при желание да правят секс. Мъжете, които по принцип се отличават с по-висока сексуалност, е възможно да запазят активността си, дори и способността си за възпроизвоство до преклонна възраст. Ярки примери за което са Чарли Чаплин, Лев Толстой и др.


6.
Импотентност = край на сексуалния живот на мъжа.



*

Еректилна дисфункция не бива да се приема като присъда. Ако е ранно проявила се, трябва да се предприеме терапия. Съвременната медицина разполага с начини да продължи сексуалния живот.



*
Когато еректилната дисфункция е вследствие на обстоятелства се налага терапевтична програма със специалист сексолог, психолог. Сексът е единственият физиологичен акт на човека, който зависи от двама души, така че може да се наложи терапията да бъде проведена съвместно с партньорката.




*
Понякога решение е да се намери нов партньор с подходящ сексуален темперамент. Тогава проблемът отпада от само себе си.



*
При по-сериозни случаи, когато мъжът не иска да прекратява или намалява значително интензивността на сексуалния си живот, въпреки наличието на намаляване на способностите, трябва да се потърси съдействие от специалист.




*
Когато еректилната дисфункция е вследствие на здравословен проблем, специалистът, който е компетентен да намери решение, е андрологът. Андрологът е наясно с медицинската страна на проблема, познава венерическите заболявания, запознат е със сексопатологията, има познанията на уролога, дори частично и на психо-невролога.



*
До скоро в САЩ и в страните от Западна Европа представителите на силния пол прибягваха до използване на препарати, съдържащи простагландини от група Е, които предизвикват ерекция.
Недостатъкът на тези препарати е, че при дългосрочен прием могат да доведат до приапизъм. Явлението „приапизъм“ идва от името на древногръцкия бог Приап, който е представян с еректирал фалос, т.е. тези препарати водят до състояние на постоянна ерекция.
Много по-безопасни са по-леките медикаменти от поколението на „Виагра“, които спомагат ерекцията при желание за сексуален акт и действието им трае само в продължение на 4 часа.



*
Като ефективен метод за преодоляване на тежък случай на импотентност се признава протезирането на пениса. За разлика от първите пластични операции на мъжкия полов орган, съвременната пластична хирургия предлага специални конструкции, при които състоянието на ерекция не е постоянно, а се постига само когато мъжът желае. Освен това операцията се извършва по начин, при който не се забелязва никаква оперативна намеса - жена би разбрала за интервенцията единствено, ако този факт й се сподели.


Операцията е скъпа, наброява към 5 000 щатски долара, но много представители на силния пол смятат, че си заслужава.

В света се извършват около 30 хиляди такива операции на година.