Какво е това вагинизъм?


Вагинизмът представлява силно напрежение, спазъм на мускулатурата на влагалището и тазовото дъно, което затруднява половия акт или го прави невъзможен.



При по-леките форми на вагинизъм се поява само болково усещане при половото сношение или има затруднено въвеждане на мъжкия полов член във входа на влагалището. Когато движението във влагалището е затруднено продължително време или половият акт въобще не може да се осъществи, вагинизмът е сериозен.



От вагинизъм страдат 3-4% процента от младите жени.


Как се случва?



По време на сексуалната игра тялото на жената обикновено само създава условия за успешен полов акт. Мускулите на дъното на таза и влагалището се отпускат, получава се приток на кръв към вагиналните тъкани, влагалището се удължава, отделя се секрет, срамните устни набъбват, разтварят се и стават по-еластични.



За да се случи това, са отговорни определени нервни центрове в мозъка. Вагинизмът се получава, когато се предадат погрешни команди от мозъчните центрове. В резултат на което мускулите на влагалището може да не се отпуснат, да не се отдели влагалищен секрет или той да е в недостатъчно количество, срамните устни да не станат еластични.

Състоянието не може да се контролира съзнателно и при наличието на този проблем, половото сношение става болезнено.



Вагинизъм се случва и при акушеро-гинекологичен преглед.


Защо се случва?



Вагинизмът има две „прояви“. Единият е в резултат на причини като сухота на влагалището, възпалителни заболявания на влагалището и вулвата, твърде плътна девствена ципа.


Причините при втория вид са дълбоко психологически и се дължат на погрешни команди от страна на мозъчните центове към половите органи. Обикновено са следствие на преживени стресове в миналото или понастоящем. Тук отношение имат както тежките спомени, свързани със сексуалния опит, така и негативните емоционални преживявания, засягащи самочувствието на жената. От значение са и нагласата и отношението, които са имали родителите към секса и подходът им на възпитаване спрямо него.

Въпреки наличието на вагинизъм, либидото на жената може да не е накърнено.


Вагинизъм се проявява като условен защитен рефлекс след изпитано насилие. В тази категория, освен изнасилването, място заемат агресивното и грубо поведение от страна на партньора.



Колкото и да е странно в днешно време от вагинизъм страдат жени с висок обществен статус, които се радват на добро образование, кариера и грижлив партньор, споделят специалисти. В тези случаи се появява, когато жената няма емоционално влечение към партньора, той й се вижда непривлекателен, възможно е да се получи и вследствие на сексуални проблеми при партньора.



Битовите условия също вредят на успешните сексуални отношения. Ако се споделя едно помещение с друг човек, било то и собственото дете, впоследствие това може да се окаже фактор.



Вагинизмът е често срещан при момичета в самото начало на сексуалния им опит, което се дължи или на страха им от половия контакт или е в резултат от негативен първи опит.



Оплакването може да се появи и при жени след травми в тазо-бедрената област, които могат да обяснят появата на механична болка и е възможно да генерират психологически причини за появата на вагинизъм.





Необходима ли е професионална помощ?



Да се обърне жената към специалист сексолог, когато страда от вагинизъм, е повече от необходимо за нейното добро самочувствие и добро психическо здраве. В повечето случаи сексолозите са специалисти, които имат медицинско образование, степени по психология и са специализирали конкретно в областта на сексуалното здраве. Консултациите със специалиста ще открият корените на проблема и ще доведат до намирането на уместни начини за справяне с проблема, които да са индивидуално съобразени. Много вероятно е сексологът да поиска мнението на гинеколог за състоянието на половите органи. По време на терапията специалистът ще препоръча набор от упражнения, които целят преодоляване на вагинизма. Част от тях се изпълняват самостоятелно, друга със съдействието на партньора. Терапията отнема продължително време, първите й успехи могат да се забележат след 1-2 месеца редовна работа със специалиста. Възможно е специалистът да настоява да се проведе съвместна консултация едновременно с двамата партньори.