Хормоналните промени съпътстват всички физиологични процеси в хода на стареенето, особено що се касае за половите хормони. При жената се наблюдава драматична промяна в това отношение, изявена клинично с явна динамика. При мъжете също се наблюдава хормонален дефицит, който кара не малко автори да говорят за андропауза, състояние наподобявящо менопаузата при жените. Във връзка с липсата на рязък спад на тестостерона, повечето учени са противници на въвеждането на подобен термин. Истината е, че много от белезите, свързвани с недостига на андрогени се асоциира и с нормалния ход на стареенето и редица от тях се изявяват и при лица, при които не се регистрира хипогонадизъм (намалена функция на половите жлези).
Тестостеронът е стероиден хормон, синтезиран в половите жлези, но не само там, и подлежащ на стриктен контрол от други ендокринни органи, сред които най-важно място заема хипофизата и свързания с нея функционално и морфологично хипоталамус. Увреди на всяко едно от тези нива могат да причинят недостатъчност на мъжките гонади – тестисите. Хипогнадизмът носи своите специфични отлики в зависимост от момента, в който настъпва – преди раждането, преди пубертета или след него. Най-често наблюдаван е последният, а причините за въпросния недостиг могат да са различни – инфекции, травми, облъчване или медикаментозна терапия, варикоцеле, съпътстващи хронични заболявания, сред които чернодробна цироза, бъбречна недостатъчност, хронично излагане на стрес, алкохолизъм, ендокринни заболявания като синдром на Клайнфелтер, деструктивни процеси на хипофизата и много други.
Някои заболявания, включително и сред споменатите горе бъбречна недостатъчност, чернодробна цироза и други хронични соматични заболявания, злоупотребата с алкохол или медикаменти, някои депресивни състояния могат да предизвикат симптоматика, сходна с тази при андрогенния дефицит, какъвто обаче лабораторно да не може да се установи.
Загубата на хормоналната стимулация се асоциира с понижение на либидото, еректилна дисфункция, безплодие, атрофия на тестисите, гинекомастия, редуциране на окосмяването, загуба на мускулна маса и безсилие, остеопороза. Влошава се работоспособността, възможността за концентрация, мотивацията, лабилност на настроението, склонност към депресивни епизоди, увеличава се мастната тъкан, влошава се липидният профил, развива се анемия.
Тези симптоми, както вече споменахме, изолирано или в комбинация могат да са резултат от друг патологичен процес. Дори и тези, които са пряко свързани с половата функция не винаги означават хормонален дефицит. Еректилната дисфункция например има широка диференциална диагноза и хипогонадизмът дори е считан за по-рядко срещан етиологичен фактор. За безплодието също трябва да бъдат изключени ред други възможни причини.
За доказването на хипогонадизма, значение имат всички описани клинични и лабораторни белези, както и данните за излагане на рискови за хормоносинтезата фактори. Наред с тях е необходимо провеждането и на хормонални изследвания – следене на базалните стойности на андрогените, на хормоните на хипофизата, включително и такива, които нямат непосредствена връзка с гонадите, като пролактина, при необходимост и динамични лабораторни тестове
Един от възможните терапевтични подходи при хипогонадизма е заместителното лечение с тестостерон. Много често за него се мисли като за универсално средство за поддържане на младия дух, здравото тяло, активния полов живот. Наистина заместителната терапия има много предимства, но като всеки един медикамент, не остава съвсем безопасна. Създавани са различни препарати с андрогени. Целта на фармаколозите е да имитират физиологичната динамика на тестостерона през денонощието, но това се оказва голямо предизвикателство. Първоначално създаваните медикаменти за перорална употреба се оказаха непрактични поради невъзможността за постигане на терапевтична концентрация в кръвта, както и високата токсичност особено за черния дроб.
Инжекционните препарати използвани днес са за мускулно приложение, в химически варианти, позволяващи по-бавното освобождаване и разграждане, и по този начин избягване необходимостта от ежедневно приложение. Те позволяват инжектиране на една до три седмици, но с това не се постига особено физиологична концентрация – в началото тя е над нормалната, а впоследствие спада дори и под нея. Най-удачно в този аспект приложение намират трансдермалните терапевтични системи. Някои от лепенките се поставят на кожата на скротума, а други на торса и се сменят ежедневно.
Ефектът от препаратите с тестостерон е много добър. Подобряват се общото състояние, работоспособността, мускулната сила, настроението. Значително подобрение търпи еректилната функция, с повишаване честотата на спонтанните нощни ерекции и стимулиране на либидото. Тестостеронът освен това е от особено значение за профилактика на остеопорозата.
Наред с тях обаче е необходимо да се имат предвид и рисковете, свързани със заместителната терапия. Сред тях са задръжка на течности, акне, уголемяване на гърдите, влошаване на сънна апнея, атрофия на тестисите поради потискане на тяхната функция. Стимулира се кръвотворната функция, но понякога до степен полицитемия. Липидният профил търпи благоприятна динамика по отношение липопротеините с ниска плътност (лошия холестерол), но наред с това се потиска и продукцията на тези с висока плътност (добрия холестерол). Има данни, че тестостеронът потиска сперматогенезата и дори се правят проучвания относно използването му като контрацептив.
Особено внимание се обръща на тестостерона и рака на простатата. Той, както и ракът на гърдата, са абсолютно противопоказание за започване на заместителна терапия. Няма данни обаче, че самият тестостерон може да предизвика рак на простатата. Клинични проучвания са показали, че при изходни нормални резултати от дигитално туширане на простатата и нормални стойности на PSA в серума, в хода на заместителната терапия тези фактори не надвишават допустимите граници. Тези изследвания е редно да бъдат правени преди започването на лечението, 3 до 6 месеца след това и ежегодно при мъже над 40г. възраст. Едновременно с тях е удачно следенето на кръвната картина, липидния профил и костната плътност.
За тестостерона, мъжете и андропаузата
