Безплодие, болки ниско в корема, по време на менструация, при полов контакт и дефекация... Това са едни от най-честите оплаквания, водещи жените с ендометриоза при висококвалифициран специалист...
Ендометриозата е едно от разпространените гинекологични заболявания на жените в репродуктивна възраст, между 25 и 40 години, чиито причини все още остават загадка. От ендометриоза страдат 10 % от момичетата в пубертета, 2-4 % от жените в менопауза. При последните симптомите изчезват постепенно от само себе си...
Наименованието на заболяването идва от името на последния вътрешния слой на матката, ендометриума или маточната лигавица.
Ендометриалната тъкан, когато се разполага върху вътрешната стена на маточната кухина е необходима тъкан, благодарение на която може да се имплантира оплоденатата яйцеклетка и да се развие бременност. Ендометриозата е състояние, при което лигавичната тъкан излиза от характерното за нея местоположение.
Видове ендометриоза
Различават се генитална и екстрагенитална ендометриоза.
Гениталната ендометриоза е вътрешна и външна.
При външната ендометриалната тъкан се разпростанява извън матката в органите и кухината на малкия таз, образувайки възли, тумори, имплантанти, увреждания, рани или разраствания. Най-често засегнати са яйчниците, фалопиевите тръби, областта зад матката, връзките, поддържащи матката, маточната шийка и лигавицата на влагалището.
Когато са засегнати стените на матката се предполага вътрешната ендометриоза или аденомиоза.
При екстрагениталната ендометриоза са обхванати червата, правото черво, пикочния мехур.
Фактори, предразполагащи към ендометриоза
* наследственост,
* повишено ниво на естрогени,
* възраст над 35-45 години,
* скъсяване на продължителността на менструалния цикъл,
* увеличаване на обема на отделената менструална кръв,
* нарушена обмяна на веществата с висцерален тип затлъстяване – натрупване на мазнини в коремната кухина, около вътрешните органи,
* химични вещества.
Фактори, които намаляват риска от ендометриоза:
* прием на хормонални контрацептиви,
* използване на вътрешноматочна спирала.
Най-вероятните причини за ендометриоза
Според имплантационна теория – получава се „обратно изхвърляне“ на кръв в коремната кухина по време на менструация през фалопиевите тръби. Предполага се, че ендометриалната тъкан се прикрепя към тъканите или органите на малкия таз с последваща имплантация и разрастване. Не се изключва и вероятността разпространението й да се осъществява посредством кръвоносната и лимфната система.
Според метапластичната теория един тип тъкан може да се изроди в друг - епителните клетки се израждат в ендометриални под въздействието на повишен синтез на хормони и други вещества.
Причината може да е и автоимунна, заради повишени имуноглобулини и автоимунни антитела. Това обяснява наследственото предразположение към ендометриоза и въвличането на екстрагенитални органи.
Причините може да са комбинирани.
При изследвания в патогенезата за развитието на ендометриозата се отчита значителна роля на невроендокринните нарушения, променен имунен статус и наследственост.
Все още обаче не може категорично да се определят какви по-точно са причините за заболяването.
Симптомите
Клиничните прояви на ендометриозата са дисменорея (болезнена менструация), дипареуния (болезнен полов акт), дисхенция (болезнена дефекация), нарушен менструален цикъл и безплодие.
Най-характерният симптом при ендометриоза е болковият с различна степен на изразеност, който се появява преди и по време на менструацията. Болката по време на менструация и дефекация става по-силна през тази част на цикъла. При всеки трети случай на ендометриоза се установява галакторея – отделяне на секрет от зърната на гърдите.
Характерно е и оскъдно кръвотечение преди или след менструацията.
По изключение при ензометриоза е възможно жената да няма оплаквания типични заболяването, което се обяснява с индивидуалната чувствителност на болка. Както и обратното, по степента на болката не може да се съди за размера на хетеротопията.
При 35-45 % от засегнатите се проява стерилитет.
Наблюдават се изменения в перитонеалната течност, нарушен е процесът на овулация, развива се имунна патология и изменения в тръбите и перитонеалната кухина.
Установено е, че наличието на интерлевкини и некрози в перитонеална течност, както и увеличаването на макрофагите води до понижаване на подвижността на спермата. Високото ниво на простагландини, които се откриват при безплодие и ендометриоза, е свързано с намалена съкратителна активност на фалопиевите тръби.
Често при жените с ендометриоза се срещат ановулативни цикли, повишен пролактин, преждевременна овулация, синдром на неовулиращия фоликул.
Отделянето на кръв по време на всяка менструация предизвиква разрастване на ендометриозата, нарушаване на проходимостта на фалопиевите тръби и стерилитет.
Ендометриоза - болезнена менструация
