Ендометриоза - диагноза и лечение


Диагноза

* анализ на оплакванията, клиничен и гинекологичен преглед,
* ултразвукова диагностика на ендометриалните кисти и аденомиозата,
* хистеросалпингография за диагностика на аденомиозата,
* лапароскопия за установяване на ендометриоза, патология на маточните тръби, кисти на яйчниците,
* хистероскопия.



Лапораскопията е вид хирургична интервенция, която спада към безкръвните операции. При лапораскопия през малък отвор през коремната стена се въвежда камера, което позволява хирургът да направи оценка на състоянието на матката, тръбите и яйчниците. При интервенцията може да се установи наличието на ендометриоза и да се определи разпространението й. Установява се ендометриоза дори в ранните й стадии. Възможно е да се извърши малка операция.
Операцията се прави под обща анестезия


Според класификацията на Американското дружество по фертилитет се различават 4 стадия на ендометриоза, които се отчитат при провеждане на хормоналната терапия на заболяването.


Най-често ендометриозата засяга предното и задното маточно пространство, маточните връзки и яйчниците.


Хистероскопията също е хирургична процедура, при която се извършва преглед на вътрешността на матката с оптичен уред. Предприема се непосредствено след края на менструацията. Тънката лигавица тогава позволява да се видят ендометриални образувания. Това е един от най-точните методи за диагностика на аденомиоза. Извършва се под обща анестезия.


Ендометриозата не може да се лекува преди да се постави точна диагноза.




Методите на лечение са:

* хирургични,
* медикаментозни,
* комбинирани.



Преди 15 години методите включваха и отделяне на матката, фалопиевите тръби и яйчниците, което освен че лишаваше жената от възможност да има дете, не изключва рецидив на заболяването.


През последните години се прилага лапароскопията не само като метод за диагностика, но и на възможност за микрохирургия при патология. Методът дава възможност за запазване или възстановяване на репродуктивната способност на жената.


Лекарствените методи включват прием на различни групи препарати:

* комбинирани естроген-гестагенови медикаменти,
* гестагени,
* антигонадотропини,
* антагонисти на гонадотропин релизинг-хоромона.




Естроген-гестагенните препарати от типа на Нон овлон, Цилест, Марвелон, подтискат овулацията и секрецията на естрогени.
Съвремените препарати, съдържащи ниски дози гестагени, нямат висока ефективност и са подходящи при началните стадии на ендометриоза с цел намаляване на болката. При големи ендометриални образувания и кисти на яйчниците тези медикаменти нямат терапевтичен ефект.
Най-честите страничните ефекти са – гадене, повръщане, извънменструално кървене, болезненост на гърдите и др.



Гестагенните препарати, като Дуфастон, Утрогестан и др., се назначават при всички стадии на ендометриоза по схема за 6-8 месеца. Най-добър ефект показват при 1-Б стадий на ендометриоза.
Най-честите странични ефекти са извънменструални кръвотечения, болки в гърдите, депресия.


Антигонадотропните препарати (Данол, Даназол и др.) подтискат синтезирането на гонадотропините и влияят локално на хормоналните рецептори. Назначават се за 6-8 месеца. Противопоказния са повишени нива на андрогени и хирзутизъм. Страничните ефекти - „топли вълни“, потене, промяна в теглото, груб глас, повишаване на окосмяването, повишено омазняване на кожата.


Антагонисти на гонадотропин релизинг-хормона са препарати от последно поколение за лечение на ендометриоза и хиперпластичен процес на гениталиите. Предимството е, че приемът може да се осъществи веднъж на месец. По този начин се подтиска овулацията и нивото на естрогените, което намалява ендометриозата. Няма противопоказания към тези медикаменти. Като странични ефекти са възможни „топли вълни“, които могат да се предотвратят чрез нискодозирани естроген-гестагенни препарати.


Рискът от повторна поява на ендометриоза след лечение с гестагени и гестринони е 20-28 %, при антигонадотропните 25 %, само при хирургично лечение 22 %, при комбинирано лечение (оперативно и медикаментозно) – 7-2 %.




Според специалисти най-добър ефект се получава при прием на антагонисти на гонадотропин релизинг хормона, които имат по-висок терапевтичен ефект, най-нисък процент на странични ефекти и рецидиви.