От какво зависи ерекцията?


Не случайно казват, че най-сексуалният орган на човека се намира в... главата. Именно мозъкът „завежда“ проявите на полова активност – създава емоционалното настройване, потребността от сексуално общуване, влечението към срещуположния пол и осигурява реакции, които да реализират сексуалното желание.


На фона на либидото, еротична гледка и съответстващо дразнене на ерогенните зони се активизира центърът в мозъка, отговарящ за секса. Нервните импулси от този център се предават към органите, водят до учестено сърцебиене и дишане. Под „ръководството“ на центровете на гръбначния мозък половият член се изпълва с кръв, увеличава размера си от 4 до 10 пъти и се напряга. Ерекцията вече е факт. Понататък емоционалната възбуда и дразненето на главичката на фалоса предизвиква съкращаване на семенните мехурчета и отделяне на сперма – еякулация и оргазъм.

Нарушаването на функциите на едно от звената в тази верига може да причини еректилна дисфункция. Най-очевадният признак, за което е загубата на способността за ерекция.


От древни времена са търсени средства, които да помогнат на мъжа да поддържа сексуалните си способности. Любовните еликсири отдавна са изместени от специални таблетки, за да може мъжът да се представи в най-добрата си форма пред партньорката си.


В помощ на възбудата и сексуалната игра се използват афродизиаци: женшен и витамини за тонизиране, кафе и шоколад за възбуда. В арсенала влизат дори и предпочитани талисмани, които подкрепят успеха от психологическа гледна точка. Е, единственото средство с доказан ефект за поддържане на способностите за ерекция е... кората от африканското дърво йохимбе.


Защо се налагат толкова усилия? Причината е, че можем волево да управляваме само мускулите, които са свързани с костите, но има и мускули, над които не можем да влияем съзнателно – тези, които се намират при стените на вътрешни органи и кръвоносни съдове. Мускулите на половия член принадлежат именно към тази група.

Поведението на органа се определя от нервните импулси, които стигат до него. Предаването на нервни импулси наподобява телеграфна връзка. От „централния офис“ се подава „заповед“ във вид на мозъчни електрически сигнали, които се предават по нервите. Накрая на връзката е центърът, който превръща импулсите в „команди“, които се предават на органите. „Командите“ представляват вещества, които принуждават мускулите да се съкращават или разхлабят.

В половия член се намират две пещерни (кавернозни) тела, през които преминават мускули. Благодарение на тези мускули кавернозните тела променят обема си. В обичайно състояние мускулите на пещерните тела и мускулите на малките артерии на пениса се намират в състояние на слаб тонус. В тях постоянно циркулира малко количество кръв, което е недостатъчно за ерекция.

При сексуална възбуда към половите органи постъпват силни импулси, които отпускат мускулните влакна на стените на артериите и пещерните тела. Те се изпълват с артериална кръв, увеличават размерите си и настъпва ерекция.

Когато възбудата намалява мускулите в пещерните тела се съкращават и изтласкват кръвта, което определя края на ерекцията.

Веществото, което води до разслабване на мускулите, е ацетилхолин. Разгражда се бързо от специфичен ензим. Ако този ензим се блокира, ерекцията се поддържа продължително време, което се доказа при научен експеримент. Проблемът е, че блокиращите вещества не действат избирателно.


Американските учени предлагат друго решение, за което през 1998 г. получават Нобелова награда по медицина. Те откриват особено звено между ацетилхолина и мускулите – азотен окис, който осигурява синтеза на вещества, водещи до разслабване на мускулите на кавернозните тела и до ерекция, което дава възможност този процес да се „управлява“ чрез прием на таблетки.
На каква възраст се получава първата ерекция и докога мъжът може?
Момчето получава първите ерекции на 5-6-годишна възраст. Те все още не са свързани с еротични преживявания. Ерекцията става все по-често явление, а по време на половото съзряване се превръща в проява на сексуално влечение.

Сексуалните възможности на мъжа са максимални на възраст около 20 години, след което постепенно намаляват. Някои мъже успяват да запазят способността си до 90-годишна възраст, при други тя се губи след четиредесет.




Какво води до еректилна дисфункция?
Системната злоупотреба с алкохол, въобще големите количества алкохол, действат пагубно на еректилната способност.
Наркотиците, особено кокаин, екстази, фенамин първоначално повишават потентността, но след няколко приема я „изключват“.


На сексуалните възможности влияят заболявания като: простатит, захарен диабет, склероза на кървоносните съдове, особено на долните крайници, хормонални заболявания.

Излишъкът на мъжки полови хормони, приемани във вид на таблетки също имат отрицателен ефект.

От значение са състояния като депресия, тревожност, преумора.




Кога се получава „срив“ на ерекцията?
При момчетата по време на първия полов акт се случва да се изгуби ерекцията. Причината е - превъзбуда. Момчето или мъжът, колкото по-силно желае контакта, толкова по-вероятното е да се случи „срив“.


Понякога "сривът" се дължи на нетактично поведение или неопитност от страна на партньорката. В случай, че проблемът се получи при втория и третия контакт, едва тогава може да се търси друга причина – физиологична или емоционална. С възрастта от значение за мъжа е коя е партньорката му, за разлика от младостта, т.е. способността да се получава удоволствие зависи от това дали се прави секс с предпочитаната и желана жена.



Как влияе на еректилната способност интензивността на половия живот?
Негативно се отразява, както прекомерната сексуалност, така и липсата на сексуален живот. Продължителните периоди, от няколко месеца, без секс понижават способността за ерекция. И обратното, осем акта на седмица е възможно да доведат до същия проблем.




Колко пъти е добре?
Всеки има своя представа за „нормално“. Но препоръчително е от здравословна гледна точка при наличие на постоянна партньорка да има 2-3 полови акта средно на седмица. Минимумът е един път на две седмици.




Каква е връзката между ерекцията и зачеването...
Зачеването е възможно, когато след ерекция се постигне отделяне на еякулат (сперма) във вагината на жената. Ерекцията, при която не се е достига до еякулация, не води до забременяване. Друг е въпросът, ако наскоро е имало друг успешен сексуален контакт завършил с оргазъм...



Способността за възпроизводство е обвързана с продукцията на полови хормони. Пикът й е към 30-годишна възраст. В същото време вече се наблюдава, макар и малък, спад на потентността. Способността да се създава живот обаче се запазва до много по-късно.


Възможно е ниските нива на полови хормони да се отразят на способностите за ерекция и възпроизводство.




Как се отразява физическото натоварване на способността?
Заниманията със спорт с умерено натоварване действат благоприятно на организма и повишават потентността. Отрицателен ефект има прекаленото физическо натоварване, което води до изтощение. Нарастването на мускулите „отнема“ голямо количество полови хормони, в резултат на което се губи сексуалната способност.




Има ли връзка етническата принадлежност към потентността?
Популярно е твърдението, че южняците достигат по-бързо до сексуална възбуда, но пък при тях по-трудно се постига продължаване на времето на ерекция. При мъжете от северните националности е обратното...

Пропуснах ли нещо ? Споделете в коментар!