Различният тип кожа изисква различна кола маска

Сърбежът и раздразнението след обезкосмяване с кола маска не се дължат само на чувствителността на кожата, но и на продукта, който се използва.

Кола маската има различно действие при различните типове кожа, което налага правилното ѝ подбиране. Освен традиционният восък с лимон и захар или мед съществуват и други видове като с алое вера, шоколад, ягоди и др.

Шоколадовата кола маска е много по-безболезнена от останалите. Тя се приготвя от естествени съставки като какао, соево масло, бадемово масло, глицерин и витамини. Тези съставки осигуряват безболезненото третиране и намаляват риска от зачервяване и обрив.

За разлика от традиционната кола маска от мед или захар, шоколадовата не се усеща толкова гореща върху кожата, което намалява раздразнението й.

Предлага се под формата на бял, черен и кафяв шоколад.

При силно чувствителна кожа се препоръчва употребата на кола маска с алое вера. Тя успокоява кожата и намалява риска от обръщане на косъма.

Ягодовата е сравнително нов продукт на пазара. Топи се много по-лесно от останалите. Благодарение на противовъзпалителните си свойства не предизвиква обриви и дразнения на кожата. С ягодовата могат да се отскубнат и най-малките косъмчета.

При избора на кола маска значение оказва и тенът на кожата. Кола маската с бял шоколад, алое вера и ягода са предназначени за светла кожа, а черният и кафяв шоколад са подходящи за по-матова и тъмна кожа.

Пропуснах ли нещо ? Споделете в коментар! 

Редките заболявания - глобален проблем


Макар че няма точна дефиниция за понятието, под редки заболявания се разбират такива болести, които засягат малък процент от общото население. Разбира се, различни експерти и експертни организации поставят различни изисквания за честотата – оценките варират от 1:1000 до 1:200 000. Въпросът още повече се усложнява, ако в дефиницията трябва да включим и фактори като наличие или достъп до адекватно лечение, тежест на симптомите и др.
Колкото до ситуацията в Европа, Европейската комисия дефинира редките заболявания като срещащи се с честота, по-ниска от 1:2000. Комисията, обаче, прави важното уточнение, че към списъка с редките заболявания не принадлежат такива, които не са животозастрашаващи, трайно инвалидизиращи, както и такива, за които има ефективно лечение. Според тази дефиниция, 6 – 8% от населението на Европейския съюз страда от едно или друго рядко заболяване.
Независимо от дефиницията, в практиката много по-голямо значение има болестността от даденото заболяване (общия брой болни), а не заболеваемостта – броя новоодиагностицирани случаи за даден период, най-често календарна година.
Трябва да се подчертае, че въпреки, че индивидуалните заболявания засягат малка част от населението, редките болести имат огромно обществено и икономическо значение, защото борят им е много голям – по различни оценки между 5 и 7000. Икономическото бреме върху общественото здравеопазване е изключително голямо, защото огромното болшинство от редките заболявания са генетични. Това означава, че те не могат да бъдат категорично излекувани, продължават през целия живот и налагат пожизнено симптоматично лечение, което в най-добрия случай само контролира симптомите. Повечето терапии, обаче, са скъпи и натоварват системата на националното здравеопазване.
Въпреки че различните здравни организации имат различни виждания по въпроса за връзката между понятията рядко заболяване и заболяване сирак (главно поради усложненията, произтичащи от различните дефиниции и различните им инерпретации), въпросът съвсем не е маловажен. Това е така, защото той е свързан със законодателните инициативи, предприети за стимулиране на разработването на лекарства за редките заболявания, които повечето законодателства разглеждат като част от по-широкия термин на заболяванията сираци и съответно, стимулират разработването на лекарства сираци.
Навярно, най-големият проблем на редките заболявания е липсата на ефективни лекарства, в по-малка степен на качествена диагностика. Това е така преди всичко по чисто икономически причини – след като едно заболяване има малка честота, то има и малък пазар, както и малък търговски потенциал. Към това се добавят и други съществени обстоятелства, които демотивират производителите да разработват такива лекарства. Редките заболявания, в по-голямата си част, са по-слабо проучени. Това затруднява създаването на ефективно лечение – няма как да се създаде лекарство, ако производителят не знае какво и как то трябва да лекува. Тъй като заболяванията са редки е още по-трудно да бъдат събрани добре документирани клинични данни за тях, много по-трудно е събирането на достатъчен брой участници за клинично проучване и т.н. Проблемите се усложняват още повече от обстоятелството, че повечето заболявания са генетични и, следователно, започват още в детска възраст и повечето пациенти са деца. Всичко това прави начинанието много по-трудно, много по-скъпо и много по-рисковано от обичайното.
През последните 10 години, обаче, европейските и американските законодатели се заеха активно с въпроса, което до голяма степен подобри законодателната рамка в сферата и създаде достатъчно стимули за производителите да включат много потенциални лекарства за редки заболявания в плановете си за близкото бъдеще. Такива стимули са ускорено разглеждане на клиничната документация и придвижване на регистрационните процедури, удължаване на патентната защита и др. Много анализатори изказват силно положителна оценка за свършеното в законодателен план през последните 10 години като смятат, че стимулите в близко бъдеще ще направят лекарствата сираци не по-малко печеливши от традиционните им аналози. Тези експерти очакват значителен напредък в сферата на редките заболявания през следващите 5 – 20 години.

Пропуснах ли нещо ? Споделете в коментар!