Сухотата във влагалището е често наблюдавана в пери- и постменопаузална възраст, но и не само тогава. Ключов момент в развитието и е намаляването нивото на естрогените, а за последното могат да допринесат множество фактори.
Женските полови хормони са отговорни за структурата на влагалищната лигавица, за гликогеновото съдържание, а от там и киселото рН в присъствието на Дьодерлайновите бактерии, за мукусната покривка, за тонуса на мускулатурата – както на влагалището, така и мускулите на тазовото дъно.
Вагиналният секрет се формира от трансудата през стената на влагалището, от секрецията от маточната шийка, от бартолиновите жлези, разположени в близост до входа. Вагиналната атрофия се наблюдава при естрогенен дефицит – с изтъняване на лигавицата, намаляване на лубрикацията и, повишаване на рН-то, по-чести вагинални инфекции, симптоми на инконтиненция. Тя се наблюдава при настъпването на менопаузата и постменопаузално, както и след отстраняване на яйчници (овариектомия), след облъчване в тазовата област, при анти-естрогенна терапия. Намаляване в овлажняяването се наблюдава и по време на бременността и кърменето.
Употребата на нестероидни противовъзпалителни средства и антиалергични медикаменти също предизвиква вагинален дискомфорт. Сухота се наблюдава и като част от синдрома на Сьогрен наред със сухота в очите, устата, суха кашлица и др. Промивките на влагалището – т.нар. душове, променят средата и могат да причинят сухота. За рискови фактори се считат тютюнопушенето и липсата на паритет (нераждали жени).
Симптомите се изразяват в чувство за парене, сърбеж, най-изразена е болката при полов контакт във връзка с липсата на адекватно овлажняване на лигавицата. При по-сериозна тежест се стига дори до разраняване и кръвотечение. Паралелно с тези прояви на вагиналната атрофия, се наблюдават още и по-чести уро- и вагинали инфекции – бактериални и гъбични, дизурични смущения – парене, често уриниране, вагинален флуор, инконтиненция.
При менопауза обикновено има и други симптоми – топли вълни, нощно изпотяване, емоционална нестабилност, лесна уморяемост, трудно съсредоточаване, смущения в паметта и др.
Лечението на вагиналната сухота при леки до умерени форми може да бъде сведено до употребата на лубриканти или овлажнители. Последните имат по-дъглотрайно действие. Гинеколозите насърчават за редовен полов живот, тъй като увеличеното кръвоснабдяване при сексуална възбуда поддържа гениталния статус, подобрява лубрикацията. По преценка на лекуващия гинеколог се прибягва и до естроген-съдържащи средства. Ако липсват други характерни за менопаузата симптоми – то локалното приложение е предпочитано. Предлагат се препарати по формата на песари, кремове, гелове с апликатори, глобули.
При наличие на съпровождащи оплаквания, особено ако те са водещи, сухотата въ влагалището може успешно да бъде повлияна и в хода на хормонално заместителната терапия. Такава е достъпна в различна доза, с естрогени или съчетана с прогестини, подходяща при различни жени; под формата на таблетки, пластири, имплантанти. Приложението на ХЗТ обаче е свързано с немалко рискове и се започва само след консултация със специалист.
Хормоналните промени - причина за вагинална атрофия
Секс и хранене – кои храни подпомагат сексуалния живот?
От милиони години човекът се е опитвал да разгадае тайната на добрия секс - използвани са различни афродизиаци, различни етерични масла, докато се стигна до възхода на виаграта. Последните изследвания показват, че около 30% от успеха на усилващите мъжката възбуда и около 50% от успеха на повишаващите женската сексуалност лекарства се дължи на самовнушението. Т.е. в тези случаи не самите субстанции, а мозъчната дейност е тази, която реално подобрява сексуалния живот.
Напоследък се говори доста често за това, че както много други аспекти на здравето, така и сексът се влияе до голяма степен от това, което приемаме с храната. Определени хранителни продукти влияят по различен начин върху половия живот. Тук се изброени няколко храни, които подпомагат сексуалността и правят секса с любимия човек още по-наситен и вдъхновяващ:
1. Храни, богати на ненаситени мастни киселини - със сигурност това са различните видове риби. Те подобряват функционирането на нервната система, а оттам и центъра на удовоствие.
2. Храни, богати на L-аргинин - това е аминокиселина, която има високо съдържание в зелените зеленчуци, фъстъците, орехите, кореновите зеленчуци, овесената каша, чесъна. Тя подобрява циркулацията, а оттам и еректилната функция. Изследванията показват, че аминокиселината подобрява значително сексуалната активност у мъжа. Предстоят изследвания за доказване ефекта и върху женската еректилност.
3. Соята - от една страна този вид храна подобрява влажността на влагалището, влияейки на естрогенови рецептори в тази област. От друга страна купира някои от симптомите на настъпващата менопауза, като горещите вълни например.
4. Храни, намаляващи телесното тегло - отдавна е известно, че затлъстяването е рисков фактор за понижена еректилна функция и по-ниски нива на тестостерон. Това обяснява благоприятния ефект на храните, насочени към понижаване на килограмите, върху сексуалния живот. От друга страна ексцесивният прием на белтъци намалява продължителността на живота, показват проучванията. Предполага се, че ако хората се хранят със зърнени храни, плодове, зеленчуци и с малко животински продукти, те ще са по-здрави. От месото се препоръчва рибата, нискомаслените продукти и по-рядко червено месо. Такъв тип диета намалява общото количество калории и има за резултат намалено ниво на IGF-1, който има отношение към канцерогенезата
Много от хората консумират до 50% повече протеини от препоръчваното и в резултат на това са със свръхтегло и затлъстяване. Предполага се, че консумацията на твърде много белтъци не само повишава риска от карцином, но и ускорява остаряването.
5. Храни, които влияят добре на сърцето, са добри и за пениса - хранителните продукти, които най-общо пречат на правилното функциониране на сърцето, като мазните продукти например, водят до образуване на плаки по хода на артериите, и оттам до недобро кръвоснабдяване на редица части на организма, включително и на гениталната област. Така се нарушава не само самата ерекция, но и сексуалното удоволствие.
6. Мазнини в определени граници - от друга страна обаче самите мазнини са нужни за изграждането на половите хормони. От холестерола се произвеждат тестостерона и естрогените. Ето защо неговото недостатъчно приемане с храната също води до еректилна дисфункция. Храните, които съдържат подходящ за усвояване холестерол, който не води до обременяване на кръвоносните съдове, са зехтинът, ядките и сьомгата.
Американският диетолог М. Уолкър, подчертава, че трябва така да се състави всекидневния порцион, че храненето да може да обезпечава енергийните потребности на организма. Според него, трябва да се ядат по-малко мазнини и колкото може повече продукти, богати на целулоза. За тези, които искат да съхранят или повишат сексуалната си енергия, Уолкър е разработил цял сборник правила, които между другото способстват и общото оздравяване на организма.
Не бива да се забравя, че начинът по който е поднесена храната преди секс също има голямо значение и е предразполагащ фактор, прелюдия към интимната част. Подобаващата обстановка и отношение към партньора ще го предразположи за позитивни сексуални преживявания.
Фолиева киселина и цинк подобряват качеството на сперматозоидите
Доказано е, че фолиевата киселина приемана преди и по време на бременността, намалява риска от преждевременно раждане както и от лицево-челюстни малформации, спина бифида и други заболявания при бебето.
Холандски учени, обаче доказаха, че фолиевата киселина е важна не само за бъдещите майки но и за татковците, тъй като подобрява качеството и подвижността на сперматозоидите.
Проучванията показват, храни и харнителни добавки с високо съдържание на фолати и цинк повишават значително мъжката потентост. Резултатите се базират на изследване, направено сред 211 мъже, при 103 от които се наблюдавали различни проблеми с ерекцията или оплодителните качества на спермата.
След прием на фолиева киселина в продължение на 26 седмици, при всички доброволци активността на сперматозоидите се повишила със средно 74%.
Авторите на изследването обясняват, че цинкът, в комбинация с фолат, подобрява производството на семенна течност и секрецията на тестостерон. Освен това, те ускоряват подвижността на сперматозоидите.
Холандските експерти са на мнение, че е необходимо провеждането на допълнителни изследвания, но получените резултати ще помогнат за създаване на нови медикементи за лечение на мъжката потентност.
Препоръчителната дневна доза фолиева киселина е около 0.3-0.4 милиграма. Източници, богати на фолати са спанака, яйчения жълтък, мюслито и френските сирена. Препоръчителната дневна доза цинк е около 15 мг. Като той се съдържа предимно в червените меса, яйцата, ядките, скаридите, зърнените храни и киселото мляко.
Хормоналната контрацепция - най-сигурен начин срещу нежелана бременност
Странични ефекти
При риск от тромбофилия комбинираните орални контрацептиви не са подходящи. Този риск може да се прецени индивидуално от личния гинеколог, който може да назначи изследвания преди да определи подходящото контрацептивно средство.
Противопаказания са и тютюнопушене, захарен диабет, наднормено и свръхтегло, хипертония. Наличието на два или повече от изброените фактори, например тютюнопушене и възраст над 35 години, изключва приема на този вид таблетки.
Странични ефекти с положителен знак
Комбинираните орални контрацептиви се отразяват на състоянието кожата и косата. В много случаи се намалява значително изявата на акнето и себореята.
Комбинираните орални контрацептиви са най-надеждният метод за предпазване от нежелана бременност, понасят се сравнително добре и са безопасни за повечето здрави жени. Лесни са за употреба, изискват единствено редовно взимане.
Хормоналните таблетки имат свойството да нормализират менструалния цикъл, както и да облекчават предменструалните състояния, болките по време на менструация и излишната кръвозагуба.
Хормоналните орални контрацептиви се изписват и при лечение и профилактика на хиперандрогенни състояния (Диане 35), при риск от желязодефицитна анемия, кисти на яйчниците, рак на ендометриума и яйчниците, мастопатия и др.
* * *
Според много медици положителните ефекти на съвременните хормонални таблетки са значително повече от нежелателните.
Не бива да се забравя, че противозачатъчните таблетки се изписват индивидуално според особеностите на организма.
Марките противозачатъчни таблетки се различават с количеството хормони, които съдържат. По този признак се делят на високо-, ниско- и микродозирани. Нискодозираните съдържат до 30-35 мкг (Диане 35, Жанин), микродозираните - 15-20 мкг (Логест).
След преустановяване на приема на таблетките фертилитетът се възстановява и е възможно зачеване и забременяване. Според данни на Световната здравна организация приемът на таблетки до цикъла, в който се планира забременяване, няма отрицателно въздействие върху плода, протичането и успеха на бременността. Дори таблетките да са приемани в ранна бременност, не носят рискове и не са основание за аборт. Това може да се получи най-вече при грешка в започването на препарата и пропуск на таблетка.
При съмнения за бременност е препоръчително да се потърси лекар за консултация, а при наличието й да се преустанови приемът им.
Инжекционни хормонални препарати
Съществуват и хормонални препарати, които се въвеждат в организма инжекционно. Те съдържат гестаген (химичен аналог на прогестерона) или естроген и гестаген.
Чрез инжекциите се постига подтискане на овулацията, сгъстяване на цервикалния секрет, което затруднява предвижването на сперматозоидите, променя ie структурата на ендометриума, което затруднява имплантирането (вгнездяването) на оплодената яйцеклетка.
Тези препарати обаче не са от масово препоръчваните с цел контрацепция.
Подкожни имплантанти
Представляват меки плоски капсули, пълни с левоногестрол (високо ефективен прогестин). Капсулите се поставят в областта на рамото. За пет години са достатъчни 6 броя.
Опасни ли са по-високите нива на естроген и прогестерон?
По принцип състоянието на бременност е нормално за женския организъм, при което нивата на естроген и прогестерон са значително по-високи от обикновено. Организмът на жената е пригоден за бременност и износване на дете многократно. Представите ни обаче се разминават с биологичните възможности на организма...
Когато медикаментът е предписан от лекар и жената профилактично се следи при гинеколог, няма основание да се смята, че приемът на хормонални контрацептивни средства е опасен. Обратното, допускането на нежелана бременност носи много повече рискове.
В този смисъл контрацептивните таблетки са залог за бъдещото добро репродуктивно здраве на жената и дори на нейното благополучие.
Приемът на хормонални таблетки има и лечебен ефект. Те са средство, което се изписва за регулиране на менструалния цикъл и при хиперандрогенни състояния при жените.
При хиперандогенните състояния се получава висок синтез на мъжки полови хормони в женския организъм. По принцип в женското тяло също се отделят андрогени, но в ограничени количества. Когато синтезът им се повиши в женския организъм настъпват промени от мъжки тип, например повишава се окосмяването, включително на лицето, гърдите, появява се себорея, акне и др.
Синтезът на андрогени от яйчниците може да се подтисне с естроген и прогестерон (съставките на контрацептивните таблетки). А действието на андрогените, които се отделят от надбъбречните жлези чрез синтетични антиандрогени, които също влизат в състава на оралните контрацептиви.
Странични ефекти
Първо, трябва да се знае, че съвременните хормонални контрацептивни средства съдържат премерено количество хормони, което е толкова малко, че рискът от възникване от странични ефекти е минимален. Рискът при прием на комбинирани орални контрацептивни таблетки е 10 пъти по-нисък, отколкото от хормоналния статус при бременност.
Страничните ефекти се появяват обикновено в първите месеци от приема и се среща при 10-40 % от жените, като сред това спада до 5-10 %.
Най-разпространените странични ефекти са гадене, световъртеж, рязка промяна на настроението, напрегнати гърди. В редки случаи се отчита изменен менструален цикъл.
Тези оплаквания не говорят за непоносимост към таблетките. Те са признак на адаптиране на организма към малко по-високите нива на половите хормони. Повечето жени споделят, че след третия месец тези оплаквания изчезват. В случай, че все пак продължат повече от 4 месеца или се засилят, то следва да се премине към друга марка.
Възможно е някои видове таблетки да предизвикат слабо маточно кръвотечение преди очакваната менструация. То наподобява розово-слузесто течение. В повечето случаи се дължи отново на адаптирането на организма към новите хормонални нива. При прием на този вид таблетки обикновено не се поддържа лигавицата на матката. Нейното отлющване започва по-рано и постепенно.
Въпреки че състоянието не крие риск се препоръчва консултация с гинеколога, изписал медикамента.
Когато кръвотечението продължи да се появява повече от три месеца и води до дискомфорт, се препоръчва да се премине към други таблетки.
Възможно е също така да се появи розовеещо запавне, което се дължи на леко кървене вследствие на повишената чувствителност на маточната шийка. Повишената чувствителност се получава от приема на хормоналните таблетки. Препоръката е също да се направи консултация с лекаря. По негова преценка може да се премине към друг контрацептив.
Странични ефекти
При риск от тромбофилия комбинираните орални контрацептиви не са подходящи. Този риск може да се прецени индивидуално от личния гинеколог, който може да назначи изследвания преди да определи подходящото контрацептивно средство.
Противопаказания са и тютюнопушене, захарен диабет, наднормено и свръхтегло, хипертония. Наличието на два или повече от изброените фактори, например тютюнопушене и възраст над 35 години, изключва приема на този вид таблетки.
Странични ефекти с положителен знак
Комбинираните орални контрацептиви се отразяват на състоянието кожата и косата. В много случаи се намалява значително изявата на акнето и себореята.
Комбинираните орални контрацептиви са най-надеждният метод за предпазване от нежелана бременност, понасят се сравнително добре и са безопасни за повечето здрави жени. Лесни са за употреба, изискват единствено редовно взимане.
Хормоналните таблетки имат свойството да нормализират менструалния цикъл, както и да облекчават предменструалните състояния, болките по време на менструация и излишната кръвозагуба.
Хормоналните орални контрацептиви се изписват и при лечение и профилактика на хиперандрогенни състояния (Диане 35), при риск от желязодефицитна анемия, кисти на яйчниците, рак на ендометриума и яйчниците, мастопатия и др.
* * *
Според много медици положителните ефекти на съвременните хормонални таблетки са значително повече от нежелателните.
Не бива да се забравя, че противозачатъчните таблетки се изписват индивидуално според особеностите на организма.
Марките противозачатъчни таблетки се различават с количеството хормони, които съдържат. По този признак се делят на високо-, ниско- и микродозирани. Нискодозираните съдържат до 30-35 мкг (Диане 35, Жанин), микродозираните - 15-20 мкг (Логест).
След преустановяване на приема на таблетките фертилитетът се възстановява и е възможно зачеване и забременяване. Според данни на Световната здравна организация приемът на таблетки до цикъла, в който се планира забременяване, няма отрицателно въздействие върху плода, протичането и успеха на бременността. Дори таблетките да са приемани в ранна бременност, не носят рискове и не са основание за аборт. Това може да се получи най-вече при грешка в започването на препарата и пропуск на таблетка.
При съмнения за бременност е препоръчително да се потърси лекар за консултация, а при наличието й да се преустанови приемът им.
Инжекционни хормонални препарати
Съществуват и хормонални препарати, които се въвеждат в организма инжекционно. Те съдържат гестаген (химичен аналог на прогестерона) или естроген и гестаген.
Чрез инжекциите се постига подтискане на овулацията, сгъстяване на цервикалния секрет, което затруднява предвижването на сперматозоидите, променя ie структурата на ендометриума, което затруднява имплантирането (вгнездяването) на оплодената яйцеклетка.
Тези препарати обаче не са от масово препоръчваните с цел контрацепция.
Подкожни имплантанти
Представляват меки плоски капсули, пълни с левоногестрол (високо ефективен прогестин). Капсулите се поставят в областта на рамото. За пет години са достатъчни 6 броя.
Пластири
Те също могат да съдържат комбинация от хормони – естроген и гестаген, които проникват в организма през кожата.
Пластирът може да се постави на едно от четирите подходящи места: на седалището, на гърдите (но не върху млечните жлези), рамото или в долната част на корема. Поставя се на кожата за седмица, след което се сменя с нов. След три седмици ползване се налага една почивка.
Важно е пластирът да остане на мястото си, да не се разлепи, например под душа. В случай, че падне трябва веднага да се замени, в противен случай е възможно да настъпи бременност.
Преимуществото на пластира е, че не се налага ежедневен прием. Недостатъците – отлепване и загуба. Възможни са и местни реакции.
Хормоносъдържащи вътрематочни контрацептиви
Вътрематочните средства срещу зачеване се предпочитат, заради еднократното им поставяне за дълъг период. Вътрематочните спирали, които отделят хормони, се появяват през седемдесетте години.
След 30 години този вид вътрематочни спирали са широко използвани като средство срещу нежелана бременност.
Хормоносъдържаща вътрематочна спирала е Мирената. Устройството има форма на буквата Т, с дължина 32 милиметра. Вертикалната основа съдържа контейнер, съдържащ левоноргестрел (52 мг). Това вещество въздейства на маточната лигавица много по-силно от прогестерона. Специална мембрана допуска отделяне само на 20 мкг от хормона на денонощие. Средството съчетава високата ефективност на хормоналните контрацептиви и продължителността на метода, която осигурява поставянето на спиралата еднократно.
Продължителността на действие е 5 години.
Вътрешноматочните средства се препоръчват на вече раждали жени, които имат един постоянен партньор и се нуждаят от контрацепция в дългосрочен план. Подходяща е при жени с болезнена менструация, тъй като в този случай има лечебен ефект.
Противопаказанията са подобни на противозачатъчните таблетки – не се препоръчва при риск от тромбофилия, рак на гърдата, сърдечно-съдови заболявания, диабетни и преддиабетни състояния, заболявания на черния дроб включително хепатит, цироза.
При 3-4 месечното й използване в 12 % от случаите са възможни странични ефекти като гадене, главоболие, поява на акне.
Възможно е нарушаване на цикъла и поява на извънменструални кръвотечения, ето защо изборът на хормонално вътрематочното средство следва да се направи след обсъждане ползите и страничните ефекти на продукта.
Спешна контрацепция
Към спешна контрацепция се прибягва, когато не са предвидени предпазни мерки срещу нежелана бременност при полов акт. „Спешното хапче“ помага в инцидентни случаи и не е желателно да се приема като постоянна контрацепция.
Медикаментът се взима в първите 24-72 часа след половия акт. Ефектът му е по-силен, когато хапчето се приеме в първото денонощие след инцидента.
Такова средство е Постинор-Дуо. Той съдържа 2 таблетки, като едната се приема до 48 часа, а втората 12 часа след първото.
Предпазва от овулация, оплождане или предвижване и имплантиране на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица.
Препоръчва се точно да се следва упътването на медикамента при приема му.
Ефективността на метода е 75-97 %.
При взимане на спешните контрацептиви организмът получава ударна доза естрогени. В този смисъл те са противопоказни при заболявания на черния дроб, при тромбоемболия, рак на млечните жлези и ендометриума.
Възможни са и странични ефекти като гадене, повръщане, кръвотечения.
Ендометриоза - болезнена менструация
Безплодие, болки ниско в корема, по време на менструация, при полов контакт и дефекация... Това са едни от най-честите оплаквания, водещи жените с ендометриоза при висококвалифициран специалист...
Ендометриозата е едно от разпространените гинекологични заболявания на жените в репродуктивна възраст, между 25 и 40 години, чиито причини все още остават загадка. От ендометриоза страдат 10 % от момичетата в пубертета, 2-4 % от жените в менопауза. При последните симптомите изчезват постепенно от само себе си...
Наименованието на заболяването идва от името на последния вътрешния слой на матката, ендометриума или маточната лигавица.
Ендометриалната тъкан, когато се разполага върху вътрешната стена на маточната кухина е необходима тъкан, благодарение на която може да се имплантира оплоденатата яйцеклетка и да се развие бременност. Ендометриозата е състояние, при което лигавичната тъкан излиза от характерното за нея местоположение.
Видове ендометриоза
Различават се генитална и екстрагенитална ендометриоза.
Гениталната ендометриоза е вътрешна и външна.
При външната ендометриалната тъкан се разпростанява извън матката в органите и кухината на малкия таз, образувайки възли, тумори, имплантанти, увреждания, рани или разраствания. Най-често засегнати са яйчниците, фалопиевите тръби, областта зад матката, връзките, поддържащи матката, маточната шийка и лигавицата на влагалището.
Когато са засегнати стените на матката се предполага вътрешната ендометриоза или аденомиоза.
При екстрагениталната ендометриоза са обхванати червата, правото черво, пикочния мехур.
Фактори, предразполагащи към ендометриоза
* наследственост,
* повишено ниво на естрогени,
* възраст над 35-45 години,
* скъсяване на продължителността на менструалния цикъл,
* увеличаване на обема на отделената менструална кръв,
* нарушена обмяна на веществата с висцерален тип затлъстяване – натрупване на мазнини в коремната кухина, около вътрешните органи,
* химични вещества.
Фактори, които намаляват риска от ендометриоза:
* прием на хормонални контрацептиви,
* използване на вътрешноматочна спирала.
Най-вероятните причини за ендометриоза
Според имплантационна теория – получава се „обратно изхвърляне“ на кръв в коремната кухина по време на менструация през фалопиевите тръби. Предполага се, че ендометриалната тъкан се прикрепя към тъканите или органите на малкия таз с последваща имплантация и разрастване. Не се изключва и вероятността разпространението й да се осъществява посредством кръвоносната и лимфната система.
Според метапластичната теория един тип тъкан може да се изроди в друг - епителните клетки се израждат в ендометриални под въздействието на повишен синтез на хормони и други вещества.
Причината може да е и автоимунна, заради повишени имуноглобулини и автоимунни антитела. Това обяснява наследственото предразположение към ендометриоза и въвличането на екстрагенитални органи.
Причините може да са комбинирани.
При изследвания в патогенезата за развитието на ендометриозата се отчита значителна роля на невроендокринните нарушения, променен имунен статус и наследственост.
Все още обаче не може категорично да се определят какви по-точно са причините за заболяването.
Симптомите
Клиничните прояви на ендометриозата са дисменорея (болезнена менструация), дипареуния (болезнен полов акт), дисхенция (болезнена дефекация), нарушен менструален цикъл и безплодие.
Най-характерният симптом при ендометриоза е болковият с различна степен на изразеност, който се появява преди и по време на менструацията. Болката по време на менструация и дефекация става по-силна през тази част на цикъла. При всеки трети случай на ендометриоза се установява галакторея – отделяне на секрет от зърната на гърдите.
Характерно е и оскъдно кръвотечение преди или след менструацията.
По изключение при ензометриоза е възможно жената да няма оплаквания типични заболяването, което се обяснява с индивидуалната чувствителност на болка. Както и обратното, по степента на болката не може да се съди за размера на хетеротопията.
При 35-45 % от засегнатите се проява стерилитет.
Наблюдават се изменения в перитонеалната течност, нарушен е процесът на овулация, развива се имунна патология и изменения в тръбите и перитонеалната кухина.
Установено е, че наличието на интерлевкини и некрози в перитонеална течност, както и увеличаването на макрофагите води до понижаване на подвижността на спермата. Високото ниво на простагландини, които се откриват при безплодие и ендометриоза, е свързано с намалена съкратителна активност на фалопиевите тръби.
Често при жените с ендометриоза се срещат ановулативни цикли, повишен пролактин, преждевременна овулация, синдром на неовулиращия фоликул.
Отделянето на кръв по време на всяка менструация предизвиква разрастване на ендометриозата, нарушаване на проходимостта на фалопиевите тръби и стерилитет.
Неангажирано за нимфоманията
Нимфоманията е патологично влечение при жената, характеризиращо се с непреодолимо желание за секс.
Нимфоманията може да се разглежда като синдром, при който се наблюдава постоянен стремеж към сексуален контакт. Поведението се описва като неконтролируемо, насочено към получаване на сексуални изживявания без значение от възрастта, външността или близостта с партньора.
За разлика от жената с изразена сексуална активност, която избира партньора си и контролира поведението си, при страдащата от нимфомания има безразборни полови контакти с много на брой партньори. Тя не изпитва удовлетворение, независимо от броя на оргазмите.
Това е рядко разстройство, проявява се при една на 2500 жени. 6 пъти по-често се среща при живеещите на територии с топъл климат, отколкото в умерения пояс.
Няма критерии за определяне на хиперсексуалността, но на фона на общото поведение, тези жени правят впечатление. Не е задължително нимфоманката да е в предизвикателно облекло, макар че дълбокото деколте може да я издава. Напротив, тя може да е в строг делови костюм. Отличава я готовността за секс, което не е равносилно на поведение при флирт.
В леглото тази жена лесно се разпознава по ненаситността си.
Причините
Състоянието се наблюдава при различни психически заболявания, като маниакална психоза, както и да бъдат психологични – комплекс за непълноценност, липса на самоувереност и самочувствие за собствена привлекателност.
Причина може да бъде наличието на тумори в яйчниците и хипофизата, при които жената изпитва постоянно остро сексуално желание, дори интимният живот да е наситен. Свръх желанието се получава и при хормонален дисбаланс, прием на лекарства, заболявания.
С какво нимфоманките привличат мъжете?
Всеки трети млад мъж мечтае да се „сблъска“ с ненаситна жена. Причините обикновено са:
1. копнеж да се изпълнят най-смелите сексуални фантазии, без риск те да бъдат отхвърлени,
2. получаване на сексуална наслада до физическа невъзможност,
3. защото обикновено липсват обичайните женски изисквания – за ниво на общуване, продължителна сексуална игра и др.
Дали сте нимфоманка?
Ако постоянно изпитвате желание за секс, независимо от мястото, времето и компанията... И това ви „вади от релси“, не можете да се съсредоточите върху работата си, учебния процес или грижите за семейството... Ако мъжът се изморява повече в леглото с вас, отколкото на работа и въпреки това имате десетина любовници – да, със сигурност, сте нимфоманка...
Как да се избавите от състоянието?
Започва се с опит да се отклонят мислите от желанието за секс. Разпределете графика си, така че да не ви остава свободно време за излишни палави мисли. Възлагането на нови задачи на работното място е от полза. Опитайте се да насочите енергията си в друга насока – започнете да спортувате. Препоръчителни са индивидуални тренировки, без треньор. Най-подходящо е продължителното бягане.
Подберете приятни билкови чайове с успокоителен ефект и избягвайте употребата на афродизиаци – морски дарове, шоколад, орехи, сирене и др.
При положение, че тези мерки не помогнат се налага консултация със специалист – сексолог. Сексологът има медицинско образование и квалификацията на психотерапевт. Не се учудвайте, ако специалистът назначи хормонални кръвни изследвания, определено са необходими за точното поставяне на диагнозата.
Газираните напитки понижават оплодителните способности на мъжете
Датски учени провели изследване, целящо да установи връзката между консумиранете храни и напитки и репродуктивните проблеми при мъжете.
Направеното от тях изследване, цитирано от Ройтерс, показва, че оплодителните способности при мъжете, които пият повече от един литър газирани напитки с високо съдържание на кофеин, са значително намалени.
Експерти от болницата "Ригс" в Копенхаген, извършили проучване сред 2500 млади мъже. Събраните данни показали, че при мъжете, които пият газирани напитки, количеството и качеството на спермата е значително по-ниско, а оплодителните способности са намалени с повече от 30%
Авторите на изследването установили, че репродуктивните проблеми всъщност не се дължат на кофеина в газираните напитки, тъй като като същата съставка в кафето не оказва подобен ефект върху семенната течност.
Според д-р Тина Колд Йенсен, ръководител на научния екип, пониженото количество сперма в резултат на консумацията на газирани напитки може да се обясни с други съставки, като например синтетичните подсладители и оцветители.
Не трябва да се подценява и факта, че хората пиещи много безалкохолни напитки, обикновено водят по-нездравословен начин на живот, консумират повече полуфабрикати, висококалорични и богати на сол храни и по-малко плодове и зеленчуци, коментират експерти.
Биологичен часовник при жените – какво означава това?
С раждането в яйчниците на момичето се намират около 450 000 яйцеклетки. След началото на менструацията, всеки месец последователно от единия или другия яйчник се развива по една яйцеклетка, която може да бъде оплодена. Този процес продължава до настъпване на менопаузата, като реално много малка част от заложени яйцеклетки се развиват и стигат до зрялост, а единици от тях дават началото на нов живот. Останалите отмират с възрастта.
Началото на климактериума започва, когато нивата на синтезираните в женския организъм фоликулостимулиращ хормон FSH и Инхибин В започнат да намаляват. И двата хормона се измерват в началото на менструалния цикъл, между 2 и 5-ия ден, независимо от това дали кръвотечението е спряло или продължава. В този период при прилагане на терапия с гонадотропини се наблюдава нарастваща резистентност (лош отговор) на яйчниците към стимулацията.
Все по-често започват да се появяват симптоми като „топли вълни“, влагалищна сухота и емоционална нестабилност, симптоми, които с навлизането в климакса се изострят и задълбочават.
До известна степен възрастта, в която една жена навлиза в менопауза е наследствено обусловена. Но фактори като вредно въздействие на околната среда, среща с токсини, радиация, системни заболявания, патологични изменения в малкия таз, хирургични интервенции, които накърняват репродуктивните органи, както и други изменения в организма, водещи до хормонални изменения, свързани с репродуктивната функция, влияят на срока й.
Нормално е преклимаксът при жената да настъпи във възрастта 45-49 години, а менопаузата между 49-52 години.
Качеството на яйцеклетките прогресивно се влошава след 35-годишна възраст, вследствие на физиологичното остаряване на организма, при което се отделят яйцеклетки с абнормален брой на хромозомите. Важно е да се отбележи, че при младите жени също се наблюдава образуване на абнормални яйцеклетки, но докато при тях тази вероятност е 60 %, при жените на 40-годишна възраст е около 80 %, при 45-годишните - 85 – 90 %.
При евентуално оплождане на яйцеклетка с абнормален набор хромозоми се развива анеуплоид. Част от анеуплоидите стигат до бластоцит, който се вгнездява в маточната лигавица. Това носи следващите рискове. В повечето случаи бременността се губи в ранните срокове, без дори жената да разбере за наличието й. Малка част от тях достигнат до по-късна бременност. Новородените са с вродени дефекти, например Тризомия 21.
Ендометриоза - диагноза и лечение
Диагноза
* анализ на оплакванията, клиничен и гинекологичен преглед,
* ултразвукова диагностика на ендометриалните кисти и аденомиозата,
* хистеросалпингография за диагностика на аденомиозата,
* лапароскопия за установяване на ендометриоза, патология на маточните тръби, кисти на яйчниците,
* хистероскопия.
Лапораскопията е вид хирургична интервенция, която спада към безкръвните операции. При лапораскопия през малък отвор през коремната стена се въвежда камера, което позволява хирургът да направи оценка на състоянието на матката, тръбите и яйчниците. При интервенцията може да се установи наличието на ендометриоза и да се определи разпространението й. Установява се ендометриоза дори в ранните й стадии. Възможно е да се извърши малка операция.
Операцията се прави под обща анестезия
Според класификацията на Американското дружество по фертилитет се различават 4 стадия на ендометриоза, които се отчитат при провеждане на хормоналната терапия на заболяването.
Най-често ендометриозата засяга предното и задното маточно пространство, маточните връзки и яйчниците.
Хистероскопията също е хирургична процедура, при която се извършва преглед на вътрешността на матката с оптичен уред. Предприема се непосредствено след края на менструацията. Тънката лигавица тогава позволява да се видят ендометриални образувания. Това е един от най-точните методи за диагностика на аденомиоза. Извършва се под обща анестезия.
Ендометриозата не може да се лекува преди да се постави точна диагноза.
Методите на лечение са:
* хирургични,
* медикаментозни,
* комбинирани.
Преди 15 години методите включваха и отделяне на матката, фалопиевите тръби и яйчниците, което освен че лишаваше жената от възможност да има дете, не изключва рецидив на заболяването.
През последните години се прилага лапароскопията не само като метод за диагностика, но и на възможност за микрохирургия при патология. Методът дава възможност за запазване или възстановяване на репродуктивната способност на жената.
Лекарствените методи включват прием на различни групи препарати:
* комбинирани естроген-гестагенови медикаменти,
* гестагени,
* антигонадотропини,
* антагонисти на гонадотропин релизинг-хоромона.
Естроген-гестагенните препарати от типа на Нон овлон, Цилест, Марвелон, подтискат овулацията и секрецията на естрогени.
Съвремените препарати, съдържащи ниски дози гестагени, нямат висока ефективност и са подходящи при началните стадии на ендометриоза с цел намаляване на болката. При големи ендометриални образувания и кисти на яйчниците тези медикаменти нямат терапевтичен ефект.
Най-честите страничните ефекти са – гадене, повръщане, извънменструално кървене, болезненост на гърдите и др.
Гестагенните препарати, като Дуфастон, Утрогестан и др., се назначават при всички стадии на ендометриоза по схема за 6-8 месеца. Най-добър ефект показват при 1-Б стадий на ендометриоза.
Най-честите странични ефекти са извънменструални кръвотечения, болки в гърдите, депресия.
Антигонадотропните препарати (Данол, Даназол и др.) подтискат синтезирането на гонадотропините и влияят локално на хормоналните рецептори. Назначават се за 6-8 месеца. Противопоказния са повишени нива на андрогени и хирзутизъм. Страничните ефекти - „топли вълни“, потене, промяна в теглото, груб глас, повишаване на окосмяването, повишено омазняване на кожата.
Антагонисти на гонадотропин релизинг-хормона са препарати от последно поколение за лечение на ендометриоза и хиперпластичен процес на гениталиите. Предимството е, че приемът може да се осъществи веднъж на месец. По този начин се подтиска овулацията и нивото на естрогените, което намалява ендометриозата. Няма противопоказания към тези медикаменти. Като странични ефекти са възможни „топли вълни“, които могат да се предотвратят чрез нискодозирани естроген-гестагенни препарати.
Рискът от повторна поява на ендометриоза след лечение с гестагени и гестринони е 20-28 %, при антигонадотропните 25 %, само при хирургично лечение 22 %, при комбинирано лечение (оперативно и медикаментозно) – 7-2 %.
Според специалисти най-добър ефект се получава при прием на антагонисти на гонадотропин релизинг хормона, които имат по-висок терапевтичен ефект, най-нисък процент на странични ефекти и рецидиви.
Пет неизвестни факта за... пениса
1. Пенисът - със собствено "мнение"...
Най-вероятно сте имали случаи, когато "вашето мъжко достойнство" показва свои собствени намерения, различни от вашите, и напълно "ни в клин, ни в ръкав" се оказвате... в състояние на ерекция без да сте го пожелали съзнателно.
Факт е, че мъжкият полов орган може да се контролира в по-малка степен, отколкото ръцете или краката. Дължи се на това, че пенисът се управлява от част от нервната система, която не винаги се подчинява на съзнателния контрол – автономната нервна система. Същата регулира сърдечната честота и кръвното налягане.
Сексуалното възбуждане обикновено не е се постига волево. Съзнателнителните намерения само „сътрудничат” за постигането на ерекция, но в по-голямата си част състоянието се поддържа от дейността на симпатиковата нервна система. Ерекция се получава и при REM фазата на съня, когато импулсите се предават от мозъка и симтатиковата нервна система, независимо дали се сънувате секс или изпит, за който не сте учили.
Обикновено така, както пенисът е нараснал, преминава и състоянието без съзнателна намеса. При неочакваната възбуда обаче се изисква да бъдете по-внимателен към органа си, съветва урологът д-р Дрогу Монаг от Кливъланд Клиник. Хладката вода или въздух също могат да помогнат, което отново ще се дължи на функциите на симпатиковата нервна система.
При психологическия стрес също се получава взаимодействие със симпатиковата нервна система, ефектът е същият, като на студения душ. Сигурно сте забелязали, че когато сте отпочинали и се чувствате добре, пенисът изглежда по-голям, отколкото при емоционално изтощение.
Психологическият стрес може не само да влияе негативно на размера, но и е водеща причина за загуба на либидото и еректилна дисфункция.
Способността да се справяте със стреса и да контролирате тревожността ще възвърнат сексуалните ви възможности.
Не всеки път обаче еректилна дисфункция е вследствие на негативен психилогически фактор. Здравословни проблеми като атеросклероза или високо артериално налягане възпрепятстват притока на кръв към половите органи и пречат на ерекцията. Диабетът от втори тип уврежда кръвоносните съдове и нервите, свързани с ерекцията. Злоупотребата с алкохол също пречи на сексуалните способности. В този смисъл може да се каже, че пенисът е „барометър” за здравето на симпатиковата нервна система.
2. Размери, размери, размери... - всякакви
Клинично изследване показва, че не може да се изведе правило за съотношението на размера на пениса в спокойно състояние и при ерекция. При анализа на данните от 80 мъже специалистите установяват, че разликата варира в широк диапазон, от 7 мм до 8 см. Вярни са следните две крайности: големият пенис нараства съвсем малко, а малкият може да изненада с размера си при ерекция. Според думите на сексолога Алфред Кинси се наблюдава следната зависимост – по-късите в спокойно състояние пениси нарастват два пъти повече при ерекция, от по-дългите.
При повечето мъже (при 81 %) дължината, която се постига е специфично индивидуална и не се причисляват в тези крайни категории. При 12 % от мъжете пенисът нараства с една трета, а при 7 % двойно.
