Опасно ли е мастурбирането?

Специалистите смятат, че не е необходимо един мъж да се допита до тях, за да получи отговор на въпроса дали мастурбирането си заслужава. Всеки мъж е мастурбирал - и защо не? Мастурбирането води до приятни изживявания, намалява стреса и е средство, с което се превъзмогва безсънието...



1. Мастурбирането не е „луда работа“
Мъжете често се двоумят дали е нормално да мастурбират. Определенията за „нормално“ и „психопатично“ в сексологията обаче са различни от общите представи. Сексолозите избягват да поставят определения за „нормално“ и „ненормално“ с аргумента, че се използват много различни варианти за самозадоволяване на сексуалния апетит, като честота и техника на изпълнение.



Всеки мъж мастурбира по специфичен за него начин, твърдят специалистите . Могат да използват ръцете си, да се търкат в повърхности, да си осигурят специални секс играчки или да го правят дори с вещи от домакинството, като се носи специално облекло, чрез фантазиране, четейки книга или гледайки списание или просто като се гледа в огледалото...





2. Мастурбацията е безопасна, но не съвсем
За разлика от секса с партньор при мастурбиране не може да има опасения от заболяване от полово преносима болест, нито оплаквания от мускулна треска, торбички под очите, няма да се случат и непохватни моменти, каквито се получават при сексуалното общуване между двама... Но това не означава, че мастурбацията е съвсем безопасна...


Прекалено честото извършване или прекалено енергичните, груби действия могат да доведат до протъркване и нараняване на кожата на пениса. При мастурбиране в посока надолу и допир на главичката на пениса в неподходящи повърхности, например в чаршаф, възглавница, е възможно да се нарани отвърстието на уретрата, което да доведе до последващи проблеми като отделяне на урината не на струя, а на пръски.


Фрактура на пениса се случва толкова често при мастурбация, колкото и при секс с партньорка. Това е болезнено състояние, което се получава при среща на пениса по време на ерекция с твърд обект. При фрактура на пениса е необходимо да се потърси специалист-хирург за получаване на адекватна медицинска грижа.



3. Вреди ли мастурбацията на сексуалния живот?...
По ред причини мастурбирането може да се отрази благотворно при сексуалното общуване с партньорката. Първо, защото благодарение на мастурбирането мъжете научават за собствените си усещания и по-лесно могат да покажат на партньорката си как предпочитат да бъдат докосвани. Мастурбирането помага на мъжете да научат и разпознават момента, до който могат да отлагат отделянето на сперма и как да избягват преждевременната еякулация. Това е и начин при отсъствие на половинката или боледуване да се задоволи сексуалната нужда.



Има случаи, в които мастурбирането действително пречи на взаимоотношенията. Това обаче се случва, когато мъжът започва да предпочита мастурбирането пред секса с партньорката, стига се до положения, в които я пренебрегва и наранява емоционално. Иначе според сексолозите мастурбирането не вреди на взаимоотношенията...





4. Някои форми на мастурбиране водят до сексуална дисфункция
Специалистите предупреждават, че мъжете които прекалено често мастурбират и привикнат на по-висока плътност и бързина, при секс с партньорката могат да получат нежелано удължаване на еякулацията, загуба на ерекцията, което е вид сексуална дисфункция.





5. Мастурбирането намалява риска от рак на простатата
Тази зависимост все още не е напълно изяснена.
През 2003 г. австралийско проучване, публикувано в BJU International, сочи, че честото мастурбиране в юношеството намалява риска от развитие на рак на простатната жлеза в по-късен етап от живота. Но изследване от 2004 г., поместено в The Journal of the American Medical Association, показва, че едното няма нищо общо с другото.



При ново изследване от януари 2009 г. се стига до извода, че при честото мастурбиране в по-млада възраст може да се търси по-висок риск за развитие на рак на простатата, докато при възрастните – обратното, рискът е по-нисък.



Според обясненията на специалистите, мъжете на възраст до 49 години, които често мастурбират вероятно се нуждаят от това, заради наличие на високи нива на мъжки полови хормони, които по принцип се свързват с по-висок риск от развитие на рак на простатата. При мъжете над 50 години честото мастурбиране обаче според учените помага за извеждането на секрети от простатната жлеза, които могат да съдържат вещества, водещи до туморни процеси.

Затлъстяване и тютюнопушене през бременността понижава концентрацията на сперматозоиди при момчетата

Един от най-признатите специалисти по репродуктивно здраве във Великобритания - Richard Sharpe провел изследвания, доказващи че затлъстяването на майката и тютюнопушенето по време на бременност, намалява концентрацията на сперматозоидите при момчетата, съобщава Daily Mail. Според изследователя, ефектът, който наднорменото тегло на майката и вредните и навици оказват върху бъдещите репродуктивни способности на синовете, е дори по-голям от вредните факторите на средата.


Професор Sharpe от Единбургския университет анализирал публикациите в световните научни издания, посветени на влиянието на различни фактори на средата върху репродуктивните способности на мъжете. Резултатите от анализа били публикувани в научното списание Philosophical Transactions of the Royal Society B.


Оказало се, че основни фактори, оказващ влияние върху мъжката фертилност са вредните въздействия, оказващи влияние още във вътреутробното развитие на мъжките ембриони. Според Sharpe, най-силно негативно влияние оказват наднорменото тегло на майката, с всички съпътстващи го усложнения, тютюнопушенето, а също и експозицията на пестициди и изгорели автомобилни газове.


В повечето случаи, излагането на вредни фактори още в ембрионалното развитие, нанасят непоправима и трайна вреда върху репродуктивното здраве на мъжете. За сравнение, тютюнопушенето на майката по време на бременност може да намали с над 40 % концентрацията на сперматозоидите при момчето, докато в случаите, когато то е пушач – този показател рядко надвишава 10 %.


Според автора на изследването, възможната причина за това са нарушения в развитието на тестисите още по време на вътрешноядреното развитие, причинени от токсични химикали, високо ниво на свободни радикали в майчиния организъм, прееклампсия и др. В повечето случаи, увреждането на тестисите се изразява в намален брой на клетките на Сертоли.


Този тип клетки са тясно свързани помежду си, със сперматогоните с мембраната на семеносните каналчета. Клетките на Сертоли създават бариерата кръв-тестиси, която не позволява на големи молекули да преминават между вътрешността на семеносните торбички и околните тъкани, включително на кръвоносната система. През пубертета присъствието на хормон, стимулиращ образуването на фоликули, както и повишеното ниво на тестостерона са като реактивен заряд за действието на клетките на Сертоли. Тестостеронът е мастноразтворим и може лесно да проникне през мембраната от клетки на Сертоли. След това той се свързва с един андрогенен рецептор, който го отвежда в клетъчното ядро и там той „задейства" някои гени. Клетките на Сертоли започват да изпомпват соли и хранителни вещества в различни посоки през стените на каналчетата и секретират вътре в тях андрогеносвързващ протеин, който поема тестостерона и го поддържа във висока концентрация около образуващите се сперматозоиди.

Алкохолът все пак стимулира сексуалните възможности

Австралийци опровергаха твърдението, че консумацията на алкохол се асоциира с еректилна дисфункция. Напротив – изследванията сред около 1580 души показват точно обратното.



Разумната консумация на качествен алкохол не вреди на половия живот, дори смущенията в сексуален аспект са с 30% по-малко вероятни в сравнение с пълните въздържатели. Д-р Кю-Ким Чу, представител на Центъра за научни изследвания в Западна Австралия, потвърждава, че мъжете, позволяващи си алкохол в границите на допустимото, са с най-добра еректилна функция.



Лекарите напомнят все пак за вредата от нерационалния, системен прием на алкохол и множеството поражения на организма, до които той води. Тези поражения допълнително могат да имат негативен ефект върху сексуалния живот.

Едно питие засилва еректилната функция

Резултатите от ново проучване на изследователи от Западна Австралия показват, че умерената употреба на вино и алкохол не поражда импотентност и че няма пряка връзка между еректилната дисфункция и пиенето на алкохол.





За консумацията на алкохол често се смята, че води до притъпяване или унищожаване на сексуалните пориви. До момента няма единно мнение за влиянието на спиртните напитки върху способността на мъжете да получат ерекция. Новината е изненадваща за много мъже, тъй като развенчава дългогодишен мит за мъжките еректилни функции.





Изследователите от Университета на Западна Австралия стигат дори до предположението, че употребата на алкохол може да помага на мъжките полови функции. Те стигат до този извод, тъй като е известно, че умерената употреба на алкохол спомага за здравословното състояние на кръвоносната система. А еректилната дисфункция (ЕД) е свързана със сърдечносъдовите заболявания.





Кю Ким Чю, ръководител на изследването и учен, изучаващ еректилната дисфункция от 10 години, решава да измери зависимостта от употребата на алкохол и мъжката импотентност. Той взима информация от изследване за мъжкото здраве в Западна Австралия, направено сред 1580 участници на възраст между 20 и 80 години. Изводите на изследването са, че еректилната дисфункция е широко разпространена и че главните рискове за появата й са сърдечносъдови проблеми и тютюнопушене.





По данни на американския Национален здравен институт в САЩ мъжете, които имат еректилна дисфункция, са между 15 и 30 млн. Те обаче не могат да преценят дали има тенденция за увеличаване на проблема, или просто повече мъже решават да се консултират и да започнат лечение срещу импотентността. Проучването показва, че мъжете, които пият умерено, имат по-малко еректилни дисфункции от повечето непиещи мъже, при положение че не надхвърлят консумация извън рисковите граници. Това в Австралия означава четири стандартни напитки на ден не повече от пет дни в седмицата. Мъжете, които пият алкохол и не пушат цигари, са наполовина по-малко изложени на риск от еректилна дисфункция, отколкото пушачите, които не употребяват алкохол.





Учените поясняват, че не искат да окуражават мъжете да употребяват алкохол, а да успокоят тези, които имат еректилна дисфункция, че могат да пият в умерени количества, без да изпитват вина за това. Според лекари и научни изследователи еректилната дисфункция обикновено е причинена от съпътстващи заболявания, сред които може да са диабет, сърдечносъдови болести и висок холестерол, високо кръвно налягане, депресии. През последните години около 50% от мъжете признават, че са преживели симптоми на импотентност, след като диабетното им заболяване се е влошило. Хипертонията е висок рисков фактор за развитие на еректилна дисфункция при 15% от мъжете между 40 и 70 години.





Еректилна дисфункция може да се появи след операция на простатата, травми на гръбначния стълб, приемане на някои лекарства. Съществуват и фактори, които може да благоприятстват появата на еректилна дисфункция като тютюнопушенето и употребата на наркотици или изживяване на силен стрес.

Сексът предпазва от инсулт и рак

През последните години се заговори за още един здравословен фактор - активния полов живот. Много медицински светила все повече говорят за това.


Например видният кардиохирург Кристиан Бърнард, направил първото в света присаждане на сърце, нарича секса най-здравословния и приятен начин за поддържане здравето на сърдечносъдовата система.



Има и други изследвания на тази тема. Оказва се, че мъжете, които се занимават три-четири пъти в седмицата със секс, с 50 % намаляват риска от инсулт или инфаркт. Някои изследователи твърдят, че не е задължително сексът да е продължителен, за да е полезен.



Учените стигнаха до извода, че дори незначително, но редовно натоварване може да защити сърцето от болести. А учени от Гърция твърдят, че оргазмът защитава от рак на гърдата - при мъжете също се среща такъв рак. Те установили, че рискуват тези, които изпитват по-малко от 6 оргазма на месец. Очевидно е, че активният секс има маса предимства.

Автомобилните задръствания могат да причинят безплодие при мъжете

Броят ня двойките, страдащи от безплодие тревожно расте през.В миналото се е смятало, че основната причина за липса на поколение са проблеми с женското здраве. В последните 2-3 години все по-отчетливо се забелязва тенденцията, да се увеличават случаите на стерилитет у мъжете. В около 40 – 50 % от двойките, които прибягват до методите на асистираната репродукция, причината за безплодието е у мъжа.

Факторите за нарушените репродуктивни способности са много, като основните са свързани с условията на живот и вредното влияние на околната среда. Изследвания, проведени от специалисти показват, че задръстванията и престоя на светофар за повече от минута, крие значителен риск от намаляване на оплодителните функции при мъжете.

Една от причините за стерилитета може да е именно вдишването на вредните емисии във въздуха, съдържащи тежки метали, които се отделят от автомобилите. Според проучванията на специалисти, докато преди 40 години, при една добра спермограма в 1 милилитър семенна течност са отчитани 60 млн. сперматозоида, то сега стандартът е спаднал до 20 млн. на милилитър.

Една от най-големите заблуди за мъжкото здраве, битуваща и днес е, че ако могат да осъществят безпроблемно един полов акт, това означава и че е невъзможно да имат репродуктивни проблеми. Истината обаче е съвсем различна и между оплодителната способност и способността за извършване на полов акт трябва да се прави ясна разлика, уточняват лекарите. При репродуктивни проблеми в двойката, на изследване трябва да се подложи не само жената, но и мъжът. Необходимо е да се извърши спермограмата, но е желателно и да се потърси консултация с други специалисти. Нерядко проблемът може да се дължи на ендокринологично, генетично или пък имунологично заболяване.

За тестостерона, мъжете и андропаузата

Хормоналните промени съпътстват всички физиологични процеси в хода на стареенето, особено що се касае за половите хормони. При жената се наблюдава драматична промяна в това отношение, изявена клинично с явна динамика. При мъжете също се наблюдава хормонален дефицит, който кара не малко автори да говорят за андропауза, състояние наподобявящо менопаузата при жените. Във връзка с липсата на рязък спад на тестостерона, повечето учени са противници на въвеждането на подобен термин. Истината е, че много от белезите, свързвани с недостига на андрогени се асоциира и с нормалния ход на стареенето и редица от тях се изявяват и при лица, при които не се регистрира хипогонадизъм (намалена функция на половите жлези).



Тестостеронът е стероиден хормон, синтезиран в половите жлези, но не само там, и подлежащ на стриктен контрол от други ендокринни органи, сред които най-важно място заема хипофизата и свързания с нея функционално и морфологично хипоталамус. Увреди на всяко едно от тези нива могат да причинят недостатъчност на мъжките гонади – тестисите. Хипогнадизмът носи своите специфични отлики в зависимост от момента, в който настъпва – преди раждането, преди пубертета или след него. Най-често наблюдаван е последният, а причините за въпросния недостиг могат да са различни – инфекции, травми, облъчване или медикаментозна терапия, варикоцеле, съпътстващи хронични заболявания, сред които чернодробна цироза, бъбречна недостатъчност, хронично излагане на стрес, алкохолизъм, ендокринни заболявания като синдром на Клайнфелтер, деструктивни процеси на хипофизата и много други.



Някои заболявания, включително и сред споменатите горе бъбречна недостатъчност, чернодробна цироза и други хронични соматични заболявания, злоупотребата с алкохол или медикаменти, някои депресивни състояния могат да предизвикат симптоматика, сходна с тази при андрогенния дефицит, какъвто обаче лабораторно да не може да се установи.



Загубата на хормоналната стимулация се асоциира с понижение на либидото, еректилна дисфункция, безплодие, атрофия на тестисите, гинекомастия, редуциране на окосмяването, загуба на мускулна маса и безсилие, остеопороза. Влошава се работоспособността, възможността за концентрация, мотивацията, лабилност на настроението, склонност към депресивни епизоди, увеличава се мастната тъкан, влошава се липидният профил, развива се анемия.



Тези симптоми, както вече споменахме, изолирано или в комбинация могат да са резултат от друг патологичен процес. Дори и тези, които са пряко свързани с половата функция не винаги означават хормонален дефицит. Еректилната дисфункция например има широка диференциална диагноза и хипогонадизмът дори е считан за по-рядко срещан етиологичен фактор. За безплодието също трябва да бъдат изключени ред други възможни причини.



За доказването на хипогонадизма, значение имат всички описани клинични и лабораторни белези, както и данните за излагане на рискови за хормоносинтезата фактори. Наред с тях е необходимо провеждането и на хормонални изследвания – следене на базалните стойности на андрогените, на хормоните на хипофизата, включително и такива, които нямат непосредствена връзка с гонадите, като пролактина, при необходимост и динамични лабораторни тестове



Един от възможните терапевтични подходи при хипогонадизма е заместителното лечение с тестостерон. Много често за него се мисли като за универсално средство за поддържане на младия дух, здравото тяло, активния полов живот. Наистина заместителната терапия има много предимства, но като всеки един медикамент, не остава съвсем безопасна. Създавани са различни препарати с андрогени. Целта на фармаколозите е да имитират физиологичната динамика на тестостерона през денонощието, но това се оказва голямо предизвикателство. Първоначално създаваните медикаменти за перорална употреба се оказаха непрактични поради невъзможността за постигане на терапевтична концентрация в кръвта, както и високата токсичност особено за черния дроб.



Инжекционните препарати използвани днес са за мускулно приложение, в химически варианти, позволяващи по-бавното освобождаване и разграждане, и по този начин избягване необходимостта от ежедневно приложение. Те позволяват инжектиране на една до три седмици, но с това не се постига особено физиологична концентрация – в началото тя е над нормалната, а впоследствие спада дори и под нея. Най-удачно в този аспект приложение намират трансдермалните терапевтични системи. Някои от лепенките се поставят на кожата на скротума, а други на торса и се сменят ежедневно.



Ефектът от препаратите с тестостерон е много добър. Подобряват се общото състояние, работоспособността, мускулната сила, настроението. Значително подобрение търпи еректилната функция, с повишаване честотата на спонтанните нощни ерекции и стимулиране на либидото. Тестостеронът освен това е от особено значение за профилактика на остеопорозата.



Наред с тях обаче е необходимо да се имат предвид и рисковете, свързани със заместителната терапия. Сред тях са задръжка на течности, акне, уголемяване на гърдите, влошаване на сънна апнея, атрофия на тестисите поради потискане на тяхната функция. Стимулира се кръвотворната функция, но понякога до степен полицитемия. Липидният профил търпи благоприятна динамика по отношение липопротеините с ниска плътност (лошия холестерол), но наред с това се потиска и продукцията на тези с висока плътност (добрия холестерол). Има данни, че тестостеронът потиска сперматогенезата и дори се правят проучвания относно използването му като контрацептив.



Особено внимание се обръща на тестостерона и рака на простатата. Той, както и ракът на гърдата, са абсолютно противопоказание за започване на заместителна терапия. Няма данни обаче, че самият тестостерон може да предизвика рак на простатата. Клинични проучвания са показали, че при изходни нормални резултати от дигитално туширане на простатата и нормални стойности на PSA в серума, в хода на заместителната терапия тези фактори не надвишават допустимите граници. Тези изследвания е редно да бъдат правени преди започването на лечението, 3 до 6 месеца след това и ежегодно при мъже над 40г. възраст. Едновременно с тях е удачно следенето на кръвната картина, липидния профил и костната плътност.

Гените определят началото на сексуалния живот

Проучване на американски изследователи върху историята на сексуалния живот на 60 двойки еднояйчни и двуяйчни близнаци показва, че началото на половия живот има и генна основа.


Установено е, че моментът на започване на полов живот е в около 30% генетично обусловен, пише The New Scientist.


Учените отбелязват, че в различни епохи влиянието на наследствените фактори върху началото на половия живот може да варира в зависимост от социалните и моралните норми и степента на тяхната тежест в дадената общност.


Така например, наследствеността била изразена в по-малка степен при близнаците, родени преди 1948 год., отколкото при родените след 1960 год.


Предишни изследвания сочат, че ранното начало на полов живот и склонността към импулсивно и рисково поведение са свързани с наличието на кодиращ допаминовия рецептор вариант на гена DRD4.

Ежедневен секс за по-качествена сперма

До сега специалистите по репродуктивно здраве препоръчваха между 3-5 дни въздържание преди спермограма за по-добри показатели на изследването. Резултати от проведено проучване на д-р Дейвид Грийнинг от център по стерилитет и ин витро в Сидни, показват точно обратното. Сексът практикуван всеки ден подобрява показателите.





Проучването на австрийския специалист включило 118 мъже, чийто паказатели били в средните графи. Установило се, че качеството на семенната течност значително се подобрило след като те правили секс ежедневно в продъжение на седмица. Общият среден показател за количество на сперматозоидите от 26 % скочил на 34 %.
Честият секс води до намаляване на количеството сперма, която се отделя, но това не е проблем, тъй като тя е качествена, твърди д-р Грийнинг. Ето защо той препоръчва двойките, които желаят бебе да започнат с опитите още седмица преди овулацията без да пропускат ден. В контекста на асистираната репродукция, този прост начин вероятно ще спомогне подобряването качеството на семенната течност, от тук ще повиши вероятността за постигане на бременност. Според специалиста подновяването на сперматозоидите, което се получава при ежедневните полови сношения, ще намали времето, през което те са изложени на влиянието на антитела и други вредни фактори в семенните канали.

Има ли климакс при мъжете?

Какво е това - мъжки климакс?




Мъжкият климакс или хипогонадизъм, вследствие на възрастта, се проявява при спад на нивото на андрогените, мъжките полови
хормони, в кръвта и вероятно понижаване на чувствителността на организма към тях. Така че думата "климакс" не е запазена марка само за жените. Думата е с гръцки произход и означава стълбище, водещо надолу, има смисъл на понижена жизненост.



Естествено е с възрастта синтезът на андрогени в организма на мъжа да намалява. Обикновено този процес започва да се проявява при 45- до 60-годишна възраст. В този период отделянето на основия мъжки полов хормон, тестостерон, спада с 20-50 %. Всяка година нивото му намалява с 1 %.



Понякога се случва този процес да е по-ускорен или да е съпроводен с неадекватни реакции от страна на организма, които се изразяват като типичните прояви на климакс. Различни източници сочат, че това се среща при 15-25 % от мъжете на възраст от 30 до 50 години. За мъжете след 50 години проявите на климакс са "по в реда на нещата" и се наблюдават при 30-50 % от тях. След 60-годишна възраст климаксът става характерен, засегнати са 50-80 % от мъжете.




Симптоми на мъжкия климакс



Симптомите на мъжкия климакс са разнообразни по характер, което се дължи на факта, че много органи и тъкани в мъжкото тяло се намират под въздействието на тестостерона. Тестостеронът влияе на много функции и процеси в организма, поради което дефицитът му се отразява на дейността на всички органи и системи и съответно води до различни прояви на организма. Възможно е заради появата на тези симптоми да се потърсят специалисти като психотерапевти, сексолози, кардиолози, невропатолози, уролози.


Причината, обаче може да се окаже именно намалелият синтез на тестостерон в организма. Например, такива симптоми могат да бъдат честите позиви за уриниране, проблеми с ерекцията и еякулацията.


В групата симптоми могат да попаднат и такива, които обикновено се смятат за естествени, вследствие напредването на възрастта, като суха кожа, повишено изпотяване, "горещи вълни", поява на пигментни петна, спад в либидото, повишена чупливост на костите, увеличаване на гръдните жлези, напълняване, затлъстяване.


Тези оплаквания значително влияят на качеството и стила на живот на мъжа и неговото самочувстие. Затова предтекстът, че те са
нормални за възрастта, не трябва да спира и бави консултацията със специалист. Във възможностите на андролога е да коригира
това състояние. Той ще препоръча подходяща терапия за нормализиране на нивата на половите хормони, съобразена с индивидуалните резултати от необходимите изследвания. Резултатът трябва да е прилив на сили и енергия.



Изследвания и анализ

Провежда се изследване на тестостерон. Когато нивото на общия тестостерон в кръвта е по-ниско от 11 нмол/л или свободният тестостерон е по-нискък от 0,255 нмол/л има основание да се смята, че става въпрос за хипогонадизъм. Изследват се също така секс-хормон свързващ глобулин (СХСГ) и лутеинизиращия хормон (ЛХ). Често при наличие на хипогонадизъм, особено при наднормено тегло, се наблюдават повишени нива на холестерина, триглицеридите, липопротеидите с ниска и много ниска плътност, и спад в нивата на липопротеидите с висока плътност, нарушения в обмяната на глюкозата, диабет, анемия, намалена плътност на костната тъкан, остеопороза. При наличие на такива симптоми се налага и терапевтичен курс за лечение на съответните болестни процеси.




Терапия

Основният метод за коригиране на мъжкия климакс е хормонозаместителната терапия с тестостерон. Тя цели да компенсира дефицита на хормона в организма.



Тестостерон се предлага в различни лекарствени форми: на таблетки, капсули, инжекционни разтвори - една мускулна инжекция на
всеки три месеца е достатъчна, във вид на кожни имплантанти - срокът на действието им е около 6 месеца като отделянето на хормона е равномерно, пластири, във вид на кремове и гелове, които се нанасят на кожата един път дневно в съобразено количество.

Какъв препарат ще бъде изписан, в каква дозировка и с каква продължителност на прием, ще прецени специалистът според
индивидуалните показатели, нужди и риск от нежелани странични ефекти в конкретния случай.

Като всяка хормонална терапия приемът на андрогени има своите противопоказания. Той не се препоръчва при рак на гърдата и
простатата. Относителни противопоказания са и нарушенията в съня и апнеята, нарушения в обмяната на липидите, хронични бронхитни състояния, прекомерно тютюнопушене.

Шамфъстъкът – ключ към мъжкото сексуално дълголетие

Умората и стреса оказват негативно влияние върху физическото състояние, а от това често страда и сексуалното здраве и активност. Намаленото либидо може да бъде пряко свързано с не балансираното и нездравословно хранене. Изследвания са показали, че ядките и особено шамфъстъкът, съдържат комплекс от хранителни вещества, които влияят положително върху мъжкото сексуално здраве.


Ежедневното включване в хранителния прием само на 30 грама шамфъстък (около 49 фъстъка) значително помага за повишаването на мъжката потентност. Причината за това е, че в шамфъстъкът се съдържат 4 основни елемента, за подобряване на еректилната функция- фолиева киселина, цинк, аргинин и ненаситени мастни киселини.


Една порция шамфъстък с тегло 1 унция или 28,35 грама, съдържа повече от 30 витамина, минерала и много важни хранителни вещества. Шамфъстъкът е прекрасен източник на витамин В6, мед, магнезий. Те са богати на белтъчини, фибри и фосфор.


Шамфъстъкът е един от трите вида ядки, които според Организацията за управление и контрол по качество на храните в САЩ, предпазват от развитие на сърдечни и сърдечно-съдови заболявания.


Ето как шамфъстъкът влияе върху сексуалните възможности на мъжете:


Намалява риска от импотентност.

Еректилната дисфункция е неспособността да се достигне ерекция или да се задържи на ниво, достатъчна за осъществяването на полов акт. Това състояние е по-често при по-възрастните мъже. Особено често се среща сред мъжете с диабет и високо кръвно налягане.



Според направени статистически проучвания, средно 18,4 % от мъжете или 152 милиона души в цял свят имат еректилна дисфункция.



Аминокиселината аргинин, представляваща естествен стимулант за сексуалното желание, често се прилага при лечението на еректилни нарушения. В човешкото тяло, аргининът се трансформира в азотен оксид, който разширява кръвоносните съдове и в резултат на тора подобрява ерекцията.



Както и повечето ядки, шамфъстъкът е отличен източник на големи дози аргинин (в една порция шамфъстък се съдържа около 2,5 грама аргинин). Освен това, в шамфъстъкът се съдържат 6 пъти повече антиоксиданти, отколкото в зеления чай и два пъти повече в сравнение с боровинките и червеното вино.


Подобрява качеството на спермата

Редовната консумация на тези ядки доставя на организма 4 % от необходимата дневна доза фолати. Резултатите от изследване, проведено в университета Баркли (Калифорния), категорично показали, че при мъже, консумиращи храна богата на фолиева киселина, значително се подобрява жизнеността на сперматозоидите.



В изследването са взели участие 97 мъже. Те приемали храна с високо съдържание на фолиева киселина и само за няколко седмици, нарушенията в качеството на спермата им били намалени с над 20%.
Освен това, било научно доказано, че мъжете с висок дневен прием на фолати, много по-рядко страдат от различни видове анеуплоидии – дефекти в сперматозоидите, които провокират развитието на аномалии и патологии у плода.


Повишава нивото на тестостерона

Шамфъстъкът доставя, 4% от необходимото количество цинк. Този, повишаващ сексуалната мощ, минерал подпомага производството на мъжкия хормон-тестостерон. Това от своя страна тестостерона повлиява развитието на мъжките полови органи и процесът на съзряване на сперматозоидите.



Намалените нива на тестостерона се асоциират с понижение на либидото, еректилна дисфункция, безплодие, атрофия на тестисите, гинекомастия, редуциране на окосмяването, загуба на мускулна маса и безсилие, остеопороза. Влошава се работоспособността, възможността за концентрация, мотивацията, лабилност на настроението, склонност към депресивни епизоди, увеличава се мастната тъкан, влошава се липидният профил, развива се анемия.



Изследванията показали, че при 20-25% от възрастните мъже се наблюдава недостиг в приема на цинк. Симптоми на недостига са късното полово съзряване и импотентността.


Понижава риска от сърдечно-съдови заболявания.

Последните проведени изследвания показват, че пациенти страдащи от импотентност са два пъти по-склонни към развитието на сърдечно-съдови заболявания. Високото кръвно налягане пречи на нормалното разширяването на артериите, които пренасят кръвта в пениса. То също е причина гладкият мускул в него да загуби способността си да се отпуска. Резултатът е, че до пениса не стига достатъчно кръв, за го накара да еректира.


Мъжете с високо кръвно налягане често имат и по-ниско ниво на тестостерон. Само по себе си високото кръвно може да доведе до еректилна дисфункция, но всъщност някои медикаменти за лечение на хипертонията също могат да доведат до проблеми с ерекцията.



Забелязва се, че сърдечно-съдовите нарушения и еректилните проблеми възникват при общи рискови фактори, каквито са тютюнопушене, стрес, диабет и нарушения в липидния състав на кръвта.




По данни на американски специалисти по клинично хранене, една или две порции шамфъстък (45-90 грама) на ден помагат да се намалят рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания.



Ядките са богати на мазнини и съдържат около 13 грама на порция, като 90% от тях са ненаситени мастни киселини. Ненаситените мазнини помагат за понижаването на нивата на „лошия“ холестерол и следователно, намалява риска от сърдечно-съдови заболявания и еректилна дисфункция.

Какво е това вагинизъм?

Вагинизмът представлява силно напрежение, спазъм на мускулатурата на влагалището и тазовото дъно, което затруднява половия акт или го прави невъзможен.



При по-леките форми на вагинизъм се поява само болково усещане при половото сношение или има затруднено въвеждане на мъжкия полов член във входа на влагалището. Когато движението във влагалището е затруднено продължително време или половият акт въобще не може да се осъществи, вагинизмът е сериозен.



От вагинизъм страдат 3-4% процента от младите жени.


Как се случва?



По време на сексуалната игра тялото на жената обикновено само създава условия за успешен полов акт. Мускулите на дъното на таза и влагалището се отпускат, получава се приток на кръв към вагиналните тъкани, влагалището се удължава, отделя се секрет, срамните устни набъбват, разтварят се и стават по-еластични.



За да се случи това, са отговорни определени нервни центрове в мозъка. Вагинизмът се получава, когато се предадат погрешни команди от мозъчните центрове. В резултат на което мускулите на влагалището може да не се отпуснат, да не се отдели влагалищен секрет или той да е в недостатъчно количество, срамните устни да не станат еластични.

Състоянието не може да се контролира съзнателно и при наличието на този проблем, половото сношение става болезнено.



Вагинизъм се случва и при акушеро-гинекологичен преглед.


Защо се случва?



Вагинизмът има две „прояви“. Единият е в резултат на причини като сухота на влагалището, възпалителни заболявания на влагалището и вулвата, твърде плътна девствена ципа.


Причините при втория вид са дълбоко психологически и се дължат на погрешни команди от страна на мозъчните центове към половите органи. Обикновено са следствие на преживени стресове в миналото или понастоящем. Тук отношение имат както тежките спомени, свързани със сексуалния опит, така и негативните емоционални преживявания, засягащи самочувствието на жената. От значение са и нагласата и отношението, които са имали родителите към секса и подходът им на възпитаване спрямо него.

Въпреки наличието на вагинизъм, либидото на жената може да не е накърнено.


Вагинизъм се проявява като условен защитен рефлекс след изпитано насилие. В тази категория, освен изнасилването, място заемат агресивното и грубо поведение от страна на партньора.



Колкото и да е странно в днешно време от вагинизъм страдат жени с висок обществен статус, които се радват на добро образование, кариера и грижлив партньор, споделят специалисти. В тези случаи се появява, когато жената няма емоционално влечение към партньора, той й се вижда непривлекателен, възможно е да се получи и вследствие на сексуални проблеми при партньора.



Битовите условия също вредят на успешните сексуални отношения. Ако се споделя едно помещение с друг човек, било то и собственото дете, впоследствие това може да се окаже фактор.



Вагинизмът е често срещан при момичета в самото начало на сексуалния им опит, което се дължи или на страха им от половия контакт или е в резултат от негативен първи опит.



Оплакването може да се появи и при жени след травми в тазо-бедрената област, които могат да обяснят появата на механична болка и е възможно да генерират психологически причини за появата на вагинизъм.





Необходима ли е професионална помощ?



Да се обърне жената към специалист сексолог, когато страда от вагинизъм, е повече от необходимо за нейното добро самочувствие и добро психическо здраве. В повечето случаи сексолозите са специалисти, които имат медицинско образование, степени по психология и са специализирали конкретно в областта на сексуалното здраве. Консултациите със специалиста ще открият корените на проблема и ще доведат до намирането на уместни начини за справяне с проблема, които да са индивидуално съобразени. Много вероятно е сексологът да поиска мнението на гинеколог за състоянието на половите органи. По време на терапията специалистът ще препоръча набор от упражнения, които целят преодоляване на вагинизма. Част от тях се изпълняват самостоятелно, друга със съдействието на партньора. Терапията отнема продължително време, първите й успехи могат да се забележат след 1-2 месеца редовна работа със специалиста. Възможно е специалистът да настоява да се проведе съвместна консултация едновременно с двамата партньори.

Гениталният херпес врата за ХИВ

Инфектирането с генитален херпес в последствие повишава риска от заразяване с ХИВ, изясниха учени. Група учени от различни изследователски центрове успяха да обяснят защо засегнатите от херпес симплекс втори тип (генитален херпес) са по-застрашени от заразяване със СПИН, дори когато не страдат с години от рецидиви. Материалът е публикуван в научното списание Nature Medicine.


И преди беше ясно, че наличието на вируса, причиняващ генитален херпес, статистически се свързва с повишаване на риска от заразяване с ХИВ 2-3 пъти. Предполагаше се, че това е свързано с пораженията, които нанася вирусът на кожата на половите органи и намаления локален имунитет, което допуска навлизане на смъртоносния вирус.
Клинични изследвания доказват, че дори гениталният херпес успешно да е излекуван и кожата да се е възстановила, това не води до намаляване на риска.


Изследването на американските микробиолози показва, че вероятността от заразяване с ХИВ на фона на гениталния херпес се повишава, заради това че херпесният вирус предизвиква приток на имунни клетки в кожата. CD4-клетките, които се поразяват от ХИВ-вируса, се струпват в засегнатите от херпеса кожни участъци във висока концентрация, от 2 до 37 пъти над нормата. Тяхното число не пада продължително време.

CD4-клетки от своя страна често два пъти повече водят на повърхността на кожата белтъците CCR5 или CXCR4, които ХИВ-вирусът използва, за да проникне в Т-лимфоцитите.


Освен това около CD4-клетките в засегната кожа се повишава концентрацията на дермалните дендритни клетки с белтъците DC-SIGN на повърхността, които ХИВ-вирусът използва, за да стигне до лимфоцитите.


Това комплексно действие и механизми обясняват защо засегнатите от генитален херпес са подложени на по-голям риск от заразяване с ХИВ.

Мъжете с по-жизнени сперматозоиди живеят по-дълго

Проучване на екип от университета в Южна Дания, показва, че мъжете чийто сперматозоиди са по-жизнени, живеят по-дълго.




Резултатите се базират върху данни от над 40 хил. мъже. Учените установили, че мъжете с по-висока концентрацията на сперматозоиди в спермата, са по-здрави и съответно живеят по-дълго.




В периода на наблюдение било установено, че при мъже с концентрация на сперматозоидите под 10 млн. на милилитър, смъртността е с 40% по-висока отколкото при тези, с концентрация над над 40 млн.




Според учените, съществува и пряка връзка между здравословното състояние и подвижността на сперматозоидите, както и правилната им форма.

Защо жените често страдат от цистит?

При цистит има наличие на инфекциозно-възпалителен процес на стените на пикочния мехур, основно протичащ в лигавицата.

По-често от цистит боледуват жените, което се обяснява с анатомичната структура на жената, на устройството на женските полови органи и отделителната система.

Момичетата в пубертета боледуват три пъти по-често от цистит, отколкото връстниците си момчета. Една четвърт от жените са боледували от цистит в определена възраст. Една пета от жените постоянно страдат от хроничен цистит.

Основната причина за честото боледуване от цистит при жените е разположението на отвора на пикочния канал и сравнително близкото му положение до ануса. Микроорганизмите, които по принцип обитават червата, са сред най-разпространените причинители на цистит. А те лесно преминават по тъканите, бельото и при допир от областта на ануса до половите органи и достигат отвора на пикочния канал. Другата причина е, че пикочният канал при жените е къс, което способства бързото попадане на болестотворните микроорганизми в пикочния мехур.

Съществуват и някои индивидуални анатомични особености, които улесняват проникването на вредни микроорганизми в урогениталния тракт. Среща се при влагалищна ектопия на външния отвор на уретрата или хиперподвижна уретра, при която по време на полов акт отворът на пикочния канал се измества във влагалището, от където в него попадат микроорганизми от влагалищната флора.

Цистит могат да причинят хламидиите, уреаплазмата, микоплазмата. Лоши хигиенни навици и предпочитания при секс, прием на хормонални медикаменти, употреба на спермициди, продължителен прием на антибиотици, понижен имунитет, също могат да доведат до цистит.

В повечето случаи циститът се появява с остра болка след настинка или полов акт. Първите симптоми включват чести позиви по малка нужда. Позивите може да са през 15-20 минути, въпреки че не се отделя урина. Уринирането става болезнено, усеща се парене или режеща болка, особено в края. Установява се наличие на кръв. Изпитват се болки в областта на пикочния мехур и перинеума. Урината е мътна.

За да се пристъпи към лечение на цистита, е необходимо първо да се направи анализ на урината. Изследва се вида на микроорганизма-причинител и резистентността му към антибиотици.
При често заболяване от цистит се препоръчва и консулатция с гинеколог за оглед на анатомичните особености на гениталиите на пациентката.
Прави се ехография на бъбреците и пикочния мехур, цистоскопия при необходимост с биопсия на пикочния мехур.


Лечението е комплексно, необходимо е да отстранят причините, водещи до заболяването. Препоръчва се подсилване на защитните сили на организма, както и корекция на хигиенни и сексуални навици.

Цинк за здраве и сексуална мощ

Цинкът е химичен елемент, с изключително важна роля за здравето и поддържането на добрия външен вид. Необходим е за растежа и възстановяването на организма и участва и в синтеза на няколко важни хормона и стотици ензимни реакции.
При недостиг на елемента е възможно да се развият хипертрофия на простатата (неканцерогенно увеличаване на простатната жлеза), атеросклероза и хипогонадизъм (отслабена дейност на половите жлези).




При недостиг на цинк в организма на децата, се наблюдава значително забавяне на растеж и отслабване на имунната система. Характерни за недостига на цинк са бавното и трудно заздравяване на рани и намалено натрупване на мускулна маса.



С недостига на цинк са свързвани депресията и ракът на стомаха. Проблемът с недостига на цинк обикновено е характерен при нисък прием на животински протеини. Подобен недостиг може да навреди на здравето и да причини развитие на болестни процеси. Вегетарианците и избягващите мазнините са изложени на по-голям риск от недостиг на цинк.




Освен това цинкът е от значение за поддържането на репродуктивната функция при мъжете. Липсата или ниските нива на този минерал води до понижаване на нивото на тестостерона ,отслабване на ерекцията, снижаване на половото влечение и оплешивяване.




Дори в млада възраст се наблюдава редуциран брой на сперматозоидите у клинично здрави мъже, при които не са регистрирани възпалителни и болестни процеси.



Важно е да се знае, че прекаленото изпотяване може да доведе до загуба на цинк до 3 мг дневно. Голяма част от цинка в хранителните продукти се губи при кулинарната и термичната им обработка. Препоръчителната дневна доза е 12-15 мг за възрастни.




Естествени източници на цинк са хранителни продукти като месо, черен дроб, морски продукти, пшеничен зародиш, бирена мая, тиквено семе, яйца, обезмаслено сухо мляко. Други хранителни източници са стриди, ядки, фасул, слънчогледово семе, шоколад, но цинкът от животински произход се абсорбира по-добре. Високото съдържание на цинк и други полезни химични елементи е причината стридите да имат репутация на силен афродизиак. Друг голям източник на цинк е червеното месо.




Практически цинкът е нетоксичен, освен когато се поема в прекалено големи количества или погълнатата храна е била държана в галванизирани съдове. Както недостатъчните, така и прекалено високите дози цинк водят до подтискане на имунната система. Лекарите предупреждават, че приема на цинк над 30 мг, забавя усвояването на други важни минерали като мед.




Лекарите предупреждават, че хора, поемащи повече витамин В6, се нуждаят от засилен прием на цинк. Това важи също за алкохолиците и диабетиците. За мъжете (особено с проблеми с простатата) е препоръчително да поддържат високо нивото на цинк в организма си. За жените с проблеми и нарушения в менструалния цикъл е благоприятно приемането на цинкова добавка, преди да се прибегне до хормонално лечение.

Доматите повишават мъжката плодовитост

Направено е изследване, показващо, че ликопенът, съдържащ се в доматите и придаващ им червеният цвят, може да подобри оплодителната способност на мъжа. Специалисти от University of Portsmouth са наблюдавали шестима здрави мъже, консумирали доматена крем супа всеки ден в продължение на две седмици. Резултати са се оказали изключително обнадеждаващи. Нивото на ликопена в спермата е било повишено.


Той има антиоксидантна активност и предпазва ДНК-молекулите от действието на свободните радикали, които могат да увредят сперматозоидите. Необходими са обаче по-задълбочени проучвания за това дали самите полови клетки могат да се справят с радикалите с помощта на въпросното вещество.


Въпреки, че получените резултати не са категорични, мисълта за стимулиращата роля на доматената супа повишава мъжкото самочувствие. Това според специалисти игре иклячова роля за повишаване на оплодителните способности на мъжете.

Има ли я точка G?!

Пет факта за това дали я има заветната точка на еротичен екстаз при жените или... не?!



Факт 1: Попитайте гинеколог и той може да ви отговори леко уклончиво, че точка G се намира на предната стена на влагалището, а лекарите при преглед виждат само задната...

Точка G представлява участък от лигавицата, който е уплътнен. В близост е до пикочния мехур. Това крие някои рискове – да не се предизвика процес на стимулиране на естествени физиологични потребности не навреме.



Факт 2: Точка G представлява зародиш на простата. Когато човешкият ембрион се формира и все още не са се изявили неговите полови белези, в организма му се образуват зачатъците на всички закодирани в човешкия геном органи, което се отнася за всички полови органи, и женски, и мъжки. Когато се активизират хромозомите на пола, по-нататъчното развитие на органите продължава според заложената полова диференциация, т.е. ако детето ще бъде момиченце, закърняват и остават неразвити зачатъците на мъжки полови органи. По тази логика се приема, че клиторът е зародиш на пенис, а точка G – на простатата.




Факт 3 доказва все пак истинността на твърдението „Размерът няма значение“.


В различни справочници тази ерогенна зона при жените се среща или като точка G или като зона G. В първите, се сочи, че има размер на грахово зърно, във вторите, че е 1-3 см.

Но! По-важното е, че точката G се намира на разстояние 5 см от входа на влагалището, от което се прави изводът, че да се достигне тази заветна зона не се изискват кой знае какви природни свръх дадености и, дори усилия.
Необходимо е само да се премине през всички препятствия, които ограничават достъпа до точката.




Факт 4: Разочарование. Не при всички жени тази точка е еднакво чувствителна. Но не следва и да се изпада в отчаяние. Точката става все по-активна при всеки нов опит да се стимулира. Просто е необходимо... малко време.
Един полезен съвет – опитайте се да я стимулирате след оргазъм, това по-бързо ще я „тренира“.




Факт 5: Независимо дали с точка G или без тя да се включва в любовната игра, важно е заниманието да не е скучно и да води до маса приятни изживявания, силни усещания и приятни спомени. Така че препоръчително е да разширявате познанията си относно това как да черпите удоволствие при сексуалната игра. А затова се налага партньорите освен да правят любов, и да споделят усещанията си!




Стимулирането на точка G води жената до екстаз. Необходимо е само да се използва интуицията, фантазията и да се прояви малко творчество, и естествено да се действа. За тази цел ще помогнат и определени пози, трябва само да се намерят тези, които дразнят именно предната стена на вагината.

Ще има хапче за повишаване на женското либидо

Първият препарат за лечение на женската сексуална дисфункция при клинични тестове показва, че е ефективен, пише Bloomberg. Разработката е дело на немска фармацевтична компания.


22% от 1 378 жени, които взимали лекарството половин година споделят, че са имали повече „задоволителни сексуални събития“, отколкото тези в контролната група.

Средното число на половите актовe, които задоволяват жените за един месец при прием на медикамента скача от 2,8 на 4,5 пъти, докато в групата, приемали плацебо, числото е 3,7.



Лекарството за жени за разлика от известното за мъже не действа веднага. Ефектът му се наблюдава след като е приемано ежедневно в продължение на 3-6 седмици.



Същото лекарство е разработено през 1990 г. като антиоксидант, който стимулира серотониновите рецептори на 5-HT1A, блокатор е на серотониновите 5-HT2A рецептори и е отчасти антагонист на дофаминовите D4 рецептори в мозъка.


При експерименталното изпитване на антиоксиданта съвсем случайно е установено неговото свойство да повишава женското либидо.

При положение, че FDA одобри лекарството, се очаква продажбите му в САЩ да достигнат 3,5 млрд. долара за година.

Няколко факти и съвети за менструацията

1. Болката при менструация
Има жени, при които менструацията предизвиква силни болки, бърза умора и нервност. Болката се появява в резултат на съкращаването на матката. Благодарение на това съкращаване се получава отделяне на лигавицата .
Понякога болката се облекчава от топъл душ. В други случаи се налага консултация с гинеколог.
Най-радикалното средство е да се вземе обезболяващо средство.


2. Предменструален синдром
Изразеният предменструален синдром се свързва с нарушена обмяната на веществата в организма в периода преди менструацията.
Възможно е тогава жените да изпитват главоболие, болка в гърба, чувстват се нервни, раздразнителни и бързо сменят настроенията си.

Не всички жени страдат от предместруален синдром. При всяка той е изразен с различна интензивност и оплаквания.


За този период е характерно отичане на тялото, наддаване на тегло до 3 кг, по-висока чувствителност на гърдите, както и да се изпитва чувство за уязвимост и беззащитност.

Препоръчително е в този период да се намали консумацията на сол и солени продукти, което ще облекчи състоянието.


Вече съществуват медикаменти, които могат да облекчат симптомите. Те обаче се препоръчват за жените в по-зряла възраст.


3. Превръзки, тампони и...
Обърнете внимание на интензивността на менструалното кървене. При по-слабо кръвотечение можете да ползвате тампони. При обилно те едва ли ще са от полза, много е вероятно да създават и определен дискомфорт при смяната. Не е желателно да се ползват при болезнена менструация. Тампонът може да се комбинира и с ежедневна дамска превръзка за по-висока хигиена.

За да се избере подходящия вид тампон е препоръчителното да се обърне внимание на текста на опаковката и посочената информация за обема кръв, който абсорбират.

Имайте предвид, че ароматизираните превръзки или тампони е възможно да предизвикат алергична реакция. Веществата, които носят аромати, имат дразнещо лигавицата действие.


Да се осигуряват хигиенните средства преди предполагаемата дата на менструацията е полезен навик, който се придобива още в младежка възраст. Винаги трябва да се предвидят и няколко дни в аванс, тъй като нормално е продължителността на цикъла да варира с няколко дни.


Някои жени се оплакват от по-силно отделяне на миризма при менструално кървене. При положение, че се поддържа добра хигиена, редовно се сменят превръзките или тампоните и оплакването е налице, е добре да се направи консултация с гинеколог. При нормалния цикъл не се отделя миризма.


4. Менструален календар
По принцип първата менструация може да е много различна от следващите. Тя може, както да е много обилна, така и обратното. Същото се отнася и за продължителността й. Обикновено в първите години на пубертета продължителността на менструалния цикъл е различна. Често явление е да се прескача месец. След време цикълът се нормализира.

Обикновено след периода на пубертета менструацията при жените е с по-различна характеристика, отколкото през първите години.
Много жени споделят, че при започване на редовен полов живот цикълът става точен.

Затова и по ред други причини се препоръчва да се води менструален календар. Добре е в него, освен първият и последният ден на менструацията, да се отбелязва и интензитетът на кървене, както и други характерни особености, например цвят.

Откровено за рака на тестисите в 11 кратки отговора

Рак на тестисите...
Ракът на тестисите е рядко срещано заболяване. 0,5 % от смъртните случаи на туморни заболявания са вследствие на рак на тестисите. Среща се при мъже между 29 и 35 години. Заболяването е по-разпространено при европеидната раса. Има два типа seminoma и nonseminoma, като вторият е по-агресивен и по-трудно лечим. Типичното за рака на тестисите е, че се открива само в единия тестис.


Какви са признаците и симптомите на заболяването?
Наличие на неболезнена бучка в един от тестисите е най-често срещаният симптом. Случва се образуванието да се забележи при нараняване на скротума като подутина. Раната няма нищо общо с туморното образувание.


Какви са причините и рисковете на заболяването?
Все още причините за рака на тестисите не са изяснени. Рискът при мъжете с крипторхизъм е по-висок, както и при момчета родени от жени, които по време на бременността са били на хормонална терапия.


Какви са превантивните мерки срещу заболяването?
За съжаление, превантивни мерки срещу този вид рак няма. Необходимо е при откриването на бучка в тестиса да се потърси мнението на компетентен специалист. Когато заболяването е открито и е потърсен лекар ранно, много вероятно е да се излекува успешно. Именно затова е препоръчително всеки мъж да следи за здравето си и редовно да извърша огледи на тялото си, особено скротума.


Как се поставя диагнозата?
При наличие на рак на тестисите организмът отделя алфа фетопротеин и бета човешки хорион гонадропин. Кръвното изследване и положителните резултати могат да насочат за наличието на рак на тестисите.
Най-сигурният начин да се отстрани туморното образувание е да се отстрани тестисът.


Какви са дългосрочните прогнози на заболяването?
В случай, че не се вземат мерки и не се предприеме операция изходът от заболяването е фатален. 70 % от оперираните от рак на тестиса мъже са излекувани успешно.


Какви са рисковите за другите?
Ракът на тестисите не крие рискове за здравето на другите, включително и за интимните партньори.


Каква е терапията при заболяването?
Важно е да се знае, че лечението на рака на тестисите със сигурност е ефективно. Заболяването подлежи на лечение дори, ако бъдат засегнати други части на тялото. Освен в хирургичното отстраняване на болния тестис терапията включва:
Допълнително оперативно лечение. По време на операцията се отстраняват всички засегнати тъкани и лимфни възли.
При семином в ранен стадий се назначава лъчетерапия. В някои случаи се изписва успоредно и химиотерапия.
Химиотерапия се назначава при несемином или семином, който е с големи размери или с метастази. Обикновено се прилага, когато другите форми на лечение не дават ефект. Най-често използваните медикаменти са сisplatin, bleomycin и etoposide в комбинация.


Какви са страничните ефекти при лечението?
Страничните ефекти зависят от приложеното лечение. Отстраняването на тестис при мъжете им причинява дистрес. Обаче трябва да е ясно, че операцията не може да причини еректилна дисфункция и мъжете могат да запазят своята потентност. Отстраняването на локалните лимфни възли може да доведе до намаляване на еякулацията при оргазъм.

Лъчевата терапия може да причини:

* общо физическа слабост по време на лечението,
* възпаление на тъканите, които се подлагат на терапията,
* инфертилитет, който може да е с временен характер или окончателен.


Химиотерапията води до:

* гадене и повръщане по време на лечението,
* имунната система по време на лечението е подтисната, което прави организма податлив на инфекции,
* временен или постоянен инфертилитет,
* косопад, алопеция



Какво се случва след терапията?
Мъжете се възстановяват от страничните ефекти на лечението след няколко месеца и могат да се върнат към нормален начин на живот.


Необходимо ли е състоянието на мъжа да се проследява след лечението?
След терапията мъжът е наблюдаван за симптоми на рак. Честота на прегледите намалява с времето.

Женственост и раздразнение – дължат се на естрадиола!

Към голямата група стероидни хормони се отнасят биологично активните вещества, които се образуват в организма от едни общ първоизточник – холестерола. Естрогените са група женски полови хормони и включват естрон, естрадиол, естриол и др.

Свойство на стероидните хормони е да проникват в цитоплазмата на клетките. Основният им механизъм на действие върху обменните процеси в клетките се състои в избирателното регулиране на процесите на транскрипция (синтеза на РНК на матрицата на ДНК).

При жените в периода след половото съзряване до менопаузата концетрацията на естрадиол в кръвта се намира в пряка зависимост от менструалния цикъл.
Естрадиолът е от значение и при мъжете. Естрадиол се намира и в мъжкото тяло, но в други референтни стойности. Недостигът му и при тях е причина за стерилитет.

При жените в детеродна възраст естрогените се синтезират предимно от яйчниците в първата половина на менструалния цикъл. Те влияят на оформянето на женското тяло и детеродните функции.


Естрадиол
Естрадиолът е женски полов хормон, който се отнася към групата на естрогените и е най-активен от тях. Образува се от мъжкия полов хормон тестостерон при жените в надбъбречните жлези, във фоликулите на яйчниците и плацентата при бременните. При мъжете се синтезира в семенните мехурчета, в надбъбречните жлези и тъкани в организма.

При жените фоликулостимулиращият хормон (FSH) на хипофизата стимулира продукцията на естрогени.

Най-висока концетрация на естрадиол се среща в урината на бременните, във фоликулите в яйчниците и в плацентата. При жените в детеродна възраст се отделя по 300-700 мкг естрадиол на денонощие.

Количеството естрадиол в кръвта на жените се променя през менструалния цикъл. В началото на менструалния цикъл, когато узрява фоликулът концентрацията на естрадиол в кръвта е ниска. Към датата на овулацията нараства три пъти, след което постепенно нивото на естрадиол спада и до началото на следващия менструален цикъл стига до изходно ниво.
Когато има зачеване концентрацията на естрадиол продължава да расте. Повишаването и понижаването на нивата на естрадиол в кръвта през менструалния цикъл има индивидуални различия.

През бременността нивото на естрадиол постепенно нараства. Стойностите му са най-високи към термин. След раждането за няколко дни нивата на естрадиол се нормализират.

С възрастта стойностите на естрадиол при жените постепенно намаляват. След менопауза те са сравнително ниски.

Функции на естрадиола

* Естрадиолът играе ключова роля за оформянето на женското тяло. На него жените дължат и натрупването на мастни тъкани на определени места. Естрадиолът участва в регулирането на менструалния цикъл и особеностите на сексуалното поведение и желание при жените.
* Под въздействието на естрадиол и хормоните на хипофизата в яйчниците съзряват яйцеклетките. През бременността под негово влияние матката увеличава обема си, нараства броят на кръвоносните съдове и се повишава кръвопотокът.
* Естрадиолът способства активизацията на обменните процеси в костната тъкан, под въздействието му костите растат на дължина.
* Високите стойности на естрадиол водят до задържане на натрий и течности в организма (при бременните е възможно да се получат отоци), повишава кръвосъсирването.
* Раздразнителността през бременността също се дължи отчасти на повишеното съдържание на естрадиол.



Определяне на количеството естрадиол в кръвта

* Стойностите на естрадиола са показател за работата на яйчниците. Изследвания на естрадиол при жените се назначават при нарушения в менструалния цикъл (вкючително и при предменструален синдром), безплодие, забавяне на половото развитие или обратното, при преждевременно полово съзряване, маточни кръвотечения (включително и през менопаузата), когато се подозира тумор на яйчниците или хипофизата, при асистирани репродуктивни технологии.

* При мъжете изследване на естрадиол се назначава при промени в тялото към женски тип, при стерилитет, причина, за което може да е недостатъчното образуване или липса на сперматозоиди.

* Високи стойности на естрадиол се срещат при кисти или рак на яйчниците при жените, рак на тестисите при мъжете, тежки заболявания на черния дроб с нарушаване на функциите му, при прием на някои медикаменти, включително и хормонални контрацептиви.

* Ниските стойности на естрадиол мога да се дължат на прекомерно физическо натоварване, при гладуване, нискокалорични диети, рязка загуба на тегло, някои интоксикации, изоставане в растежа, недостатъчна секреция на хормони на хипофизата, промяна на женското тяло към мъжки тип, хронични възпалителни заболявания на половите органи (включително простатит), при риск от загуба на бременността.

Редовният секс пази сърцето

Ново изследване категорично показа, че редовният секс, поне два пъти седмично, понижава с около 50 % риска от сърдечносъдово заболяване при мъжете.



Според авторите на изследването, вероятността да се разболеят от опасно сърдечно заболяване е с 45% по-малка при мъжете които правят секс редовно, в сравнение с тези, които се отдават на страстите веднъж на месец или по-малко.



Резултатите се базират на данни събрани от над 1000 мъже. Заключенията, направени от експертите показват, че сексът защитава сърцето на мъжа, но все още не е ясно дали има същия ефект и върху жените.



От дълго време е известно, че сексът действа благоприятно както на физическото, така и на психическото здраве, подобрява тонуса и намалява стреса. Въпреки това, цялостната полза която честите сексуални контакти имат върху по-сериозни заболявания, като например сърдечносъдовите, все още не е достатъчно добре изучена.



Учени от института в Ню Ингланд, Масачузетс изследвали сексуалната активност на мъже между 40 и 70 години. През 16-месечния период, през който продължило проучването, доброволците редовно отговаряли на въпроси, свързани със сексуалната им активност.



След като отговаряли на зададените им въпроси, доброволците били подлагани на медицински преглед за състоянието на сърдечносъдовата им система.



Изследователите взели предвид и други рискови фактори като възрастта на мъжете, теглото, кръвното им налягане и холестерола.



Резултатите, публикувани в "American Journal of Cardiology", показват, че мъжете, които правят секс поне два пъти седмично, е много по-малко вероятно да се разболеят от сърдечно заболяване, спрямо мъжете, чиито сексуални контакти са ограничени до един път месечно.



Според авторите на проучването, здравословният ефект от секса може да се дължи както на физическите, така и на емоционалните последици от него върху тялото.



Мъжете, които често изпитват сексуално желание и успяват да правят секс, е вероятно да са по-здрави.



Предишно изследване на учени от университета "Уилкс" в Пенсилвания установи, че сексът веднъж или два пъти седмично укрепва имунната система и намалява опасността от простуда или грип

Рак на маточната шийка - рисковите фактори (І част)

Шийката на матката е най-долната и стегната част на матката. Матката е мускулен орган, който се намира в малкия таз при жените. Формата й наподобява обърната круша. Дъното на матката е най-горната нейна част, следва корпусът и шийката.
Матката осигурява условия за развитие на оплодена яйцеклетка и износване на плода до раждането.

Маточната шийка съединява тялото на матката с влагалището – родилния канал.

Ракът на шийката на матката се развива от епителната тъкан, която я покрива. Ред фактори влияят на нормалните здрави епителни клетки, които се изменят и израждат в предракови. В последствие се развива туморното заболяване.

Различават се два основни типа рак на шийката на матката:

* плоскоклетъчен рак, който се диагностицира в 80-90 % от случаите и
* аденокарцином, в останалите, предимно при по-младите жени до 30 години.


Има случаи, в които се наблюдават смесени карциноми, откриват се особености и на плоскоклетъчния и на аденокарцинома.

Диагностиката на рака на шийката на матката и на предраковите състояния се извършва чрез изследване със специален микроскоп, колпоскоп - колпоскопия

Предраковият стадий продължава няколко години, но има и изключения, в които се развива за десетина месеца.
При повечето жени предраковите клетки изчезват без лечение, но единствено лечението гарантира предотвратяване на раково заболяване.


Честота на заболяването
Ракът на маточната шийка възниква на средна възраст, 35-55 години. Рядко се диагностицира при жени по-млади от 20 години. В 20 % от случаите ракът се проявява след 65-годишна възраст.
През последното десетилетие се наблюдава тенденция на спад на смъртността от рак на маточната шийка с 2 %, което се обяснява с ранното откриване на заболяването.


Рискови фактори
Рисковите фактори налагат профилактика на рака на маточната шийка и съответно на ранната му диагностика и лечение.


*

Човешки папилома вирус. Предава се по полов път и е най-опасният фактор за риск от развитие на рак на маточната шийка. Нормалните епителни клетки, които покриват маточната шийка отделят специфични вещества, които подтискат развитието на ракови клетки. Папилома вирусите обаче синтезират два белтъка Е 6 и Е 7, които изменят тези вещества. Не при всички жени, носители на папилома се развива рак, което означава, че има и друга причина за развитието му, освен наличието на вируса, която все още не е изяснена.

Групата на папилома вирусите се състои от над 100 типа, които могат да доведат до развитие на папиломи. При някои от типовете има вероятност от развитие на рак на маточната шийка - HPV16, HPV18, HPV31, HPV33, HPV45 и др. Повече от половината случаи на рак са предизвикани от HPV16 и HPV18.

Останалите типове водят до образуване на брадавици на различни части на лицето и тялото – длани, стъпала, устни, език, както и на половите органи и около ануса. Тези типове рядко се асоциират с рака на маточната шийка и се отнасят към нискорисковата група.

Дори и да причинят поява на плоски папиломи (брадавици) на маточната шийка във влагалището, те не водят до оплаквания и развитие на рак. Опасни са плоските папиломи, причинени от високорисковата група вируси.

Медицината все още не разполага с метод за лечение на инфекцията от папилома вируси, но се справя успешно с лечението на папиломите, което и предотвратява развитието на раковото заболяването.

Смята се, че презервативите не предпазват от заразяване, но тяхното използване значително намалява риска от него.
Хламидия. Хламидията е относително често срещан микроорганизъм, който нанася трайни вреди на женската репродуктивна система. Предава се по полов път. Както инфекцията с папилома вируси, така и тази с хламидия може да премине безсимптомно. Наличието им се установява чрез лабораторно изследване на секрет от маточната шийка. Хламидията увеличава риска от развитие на рак на маточната шийка при среща с папилома вирусите.

Противозачатъчни таблетки. Продължителният прием на противозачатъчните таблетки, над 5 години, повишава риска от развитие на рак на маточната шийка. При прием в продължение на 10 и повече години рискът скача 4 пъти.

Наследственост. Рискът е повишен при наличие на случаи на заболяване от рак на маточната шийка в семейството (майка, сестра).

Слаба имунна система. Една от основните функции на имунната система е да унищожава образувалите се в организма ракови клетки. Неправилното хранене, недостатъчната консумация на плодове и зеленчуци отслабват естествената защита на организма, включително и към променените собствени клетки. Опасни са както оскъдното хранене, така и системното прехранване с нездравословни храни. Рискови фактори са и хронични и ендокринни заболявания, затлъстяване, диабет и др.

Тютюнопушене. При пушенето се образуват канцерогенни вещества, които увреждат ДНК на клетките и на маточната шийка. Пушачките два пъти по-често са засегнати от заболяването. Канцерогените, които се поемат с цигарения дим чрез кръвопотока се разпространяват в организма. При изследване са открити и в лигавицата на маточната шийка. Попаднали там те увреждат клетките на маточната шийка, което може да доведе до нежелани процеси.


Как може да се предотврати ракът на маточната шийка?
Два са начините. Чрез профилактика на предраковите състояния и тяхното навременно откриване и лечение, преди да се превърнат в раково заболяване.


Профилактиката

* Избягване на рисковите фактори: предпазване от заразяване с папилома вируси – избягване на случайни сексуални контакти, включително и във възрастта на пубертета, ограничаване на сексуалните партньори, включително избягване на сексуални контакти с партньор, който води безразборен полов живот. Имайте предвид, че презервативът не може да защити напълно от заразяване с папилома вируси, тъй като те могат да се предадат при контакт с кожата. Симптомите могат да се появят години след заразяването.

* Навременно откриване на наличието на папилома вируси и предракови състояния. Предприемане на адекватно лечение срещу раково заболяване.



Препоръки за ранно откриване на рака на маточната шийка
Специализираните прегледи и изследвания за профилактика на рака на маточната шийка започват 3 години след началото на половия живот или с навършването на 21-годишна възраст. Скринингът се прави всяка година.

Жените с папилома вирус, слаба имунна система след трансплантация, химио- или лъчетератия, продължителен прием на хормонални таблетки не бива да пропускат преглед.


Не е достатъчно да се направи само гинекологичен преглед на маточната шийка. Необходимо е изследване на цитонамазка. Материал за изследване се взима преди началото на прегледа на органите в малкия таз, в първите чисти дни след края на менструалното кървене.

Колпоскопията е директен оглед на тъканите, покриващи маточната шийка с колпоскоп за откриване на изменени участъци.

Биопсия се извършва при откриване на съмнителни участъци.


Лечение
При определянето на метод за лечение на предраковото изменение се взима предвид обхвата му. Отчита се и мястото му, тип рак, възраст на пациентката, общо здравословно състояние и желание за потомство.

При ранен стадий на рак на маточната шийка (карцинома in situ) се използва криохирургия, лазерна хирургия, конизация. При показания се извършва хистеректомия (операция, при която се отделя и матката). Когато процесът е в напреднал стадий и е разпространен се отделят и прилежащите лимфни възли. Прилага се лъче- и химиотерапия.

При пациенти с 0, I и II стадий на рак на маточната шийка преживяемостта е 65-95 %. Процентът е по-висок, колкото по-ранен е стадият.

Преживяемостта при болни от ІІІ и ІV стадии е между 20 и 50 %.

От какво зависи ерекцията?

Не случайно казват, че най-сексуалният орган на човека се намира в... главата. Именно мозъкът „завежда“ проявите на полова активност – създава емоционалното настройване, потребността от сексуално общуване, влечението към срещуположния пол и осигурява реакции, които да реализират сексуалното желание.


На фона на либидото, еротична гледка и съответстващо дразнене на ерогенните зони се активизира центърът в мозъка, отговарящ за секса. Нервните импулси от този център се предават към органите, водят до учестено сърцебиене и дишане. Под „ръководството“ на центровете на гръбначния мозък половият член се изпълва с кръв, увеличава размера си от 4 до 10 пъти и се напряга. Ерекцията вече е факт. Понататък емоционалната възбуда и дразненето на главичката на фалоса предизвиква съкращаване на семенните мехурчета и отделяне на сперма – еякулация и оргазъм.

Нарушаването на функциите на едно от звената в тази верига може да причини еректилна дисфункция. Най-очевадният признак, за което е загубата на способността за ерекция.


От древни времена са търсени средства, които да помогнат на мъжа да поддържа сексуалните си способности. Любовните еликсири отдавна са изместени от специални таблетки, за да може мъжът да се представи в най-добрата си форма пред партньорката си.


В помощ на възбудата и сексуалната игра се използват афродизиаци: женшен и витамини за тонизиране, кафе и шоколад за възбуда. В арсенала влизат дори и предпочитани талисмани, които подкрепят успеха от психологическа гледна точка. Е, единственото средство с доказан ефект за поддържане на способностите за ерекция е... кората от африканското дърво йохимбе.


Защо се налагат толкова усилия? Причината е, че можем волево да управляваме само мускулите, които са свързани с костите, но има и мускули, над които не можем да влияем съзнателно – тези, които се намират при стените на вътрешни органи и кръвоносни съдове. Мускулите на половия член принадлежат именно към тази група.

Поведението на органа се определя от нервните импулси, които стигат до него. Предаването на нервни импулси наподобява телеграфна връзка. От „централния офис“ се подава „заповед“ във вид на мозъчни електрически сигнали, които се предават по нервите. Накрая на връзката е центърът, който превръща импулсите в „команди“, които се предават на органите. „Командите“ представляват вещества, които принуждават мускулите да се съкращават или разхлабят.

В половия член се намират две пещерни (кавернозни) тела, през които преминават мускули. Благодарение на тези мускули кавернозните тела променят обема си. В обичайно състояние мускулите на пещерните тела и мускулите на малките артерии на пениса се намират в състояние на слаб тонус. В тях постоянно циркулира малко количество кръв, което е недостатъчно за ерекция.

При сексуална възбуда към половите органи постъпват силни импулси, които отпускат мускулните влакна на стените на артериите и пещерните тела. Те се изпълват с артериална кръв, увеличават размерите си и настъпва ерекция.

Когато възбудата намалява мускулите в пещерните тела се съкращават и изтласкват кръвта, което определя края на ерекцията.

Веществото, което води до разслабване на мускулите, е ацетилхолин. Разгражда се бързо от специфичен ензим. Ако този ензим се блокира, ерекцията се поддържа продължително време, което се доказа при научен експеримент. Проблемът е, че блокиращите вещества не действат избирателно.


Американските учени предлагат друго решение, за което през 1998 г. получават Нобелова награда по медицина. Те откриват особено звено между ацетилхолина и мускулите – азотен окис, който осигурява синтеза на вещества, водещи до разслабване на мускулите на кавернозните тела и до ерекция, което дава възможност този процес да се „управлява“ чрез прием на таблетки.
На каква възраст се получава първата ерекция и докога мъжът може?
Момчето получава първите ерекции на 5-6-годишна възраст. Те все още не са свързани с еротични преживявания. Ерекцията става все по-често явление, а по време на половото съзряване се превръща в проява на сексуално влечение.

Сексуалните възможности на мъжа са максимални на възраст около 20 години, след което постепенно намаляват. Някои мъже успяват да запазят способността си до 90-годишна възраст, при други тя се губи след четиредесет.




Какво води до еректилна дисфункция?
Системната злоупотреба с алкохол, въобще големите количества алкохол, действат пагубно на еректилната способност.
Наркотиците, особено кокаин, екстази, фенамин първоначално повишават потентността, но след няколко приема я „изключват“.


На сексуалните възможности влияят заболявания като: простатит, захарен диабет, склероза на кървоносните съдове, особено на долните крайници, хормонални заболявания.

Излишъкът на мъжки полови хормони, приемани във вид на таблетки също имат отрицателен ефект.

От значение са състояния като депресия, тревожност, преумора.




Кога се получава „срив“ на ерекцията?
При момчетата по време на първия полов акт се случва да се изгуби ерекцията. Причината е - превъзбуда. Момчето или мъжът, колкото по-силно желае контакта, толкова по-вероятното е да се случи „срив“.


Понякога "сривът" се дължи на нетактично поведение или неопитност от страна на партньорката. В случай, че проблемът се получи при втория и третия контакт, едва тогава може да се търси друга причина – физиологична или емоционална. С възрастта от значение за мъжа е коя е партньорката му, за разлика от младостта, т.е. способността да се получава удоволствие зависи от това дали се прави секс с предпочитаната и желана жена.



Как влияе на еректилната способност интензивността на половия живот?
Негативно се отразява, както прекомерната сексуалност, така и липсата на сексуален живот. Продължителните периоди, от няколко месеца, без секс понижават способността за ерекция. И обратното, осем акта на седмица е възможно да доведат до същия проблем.




Колко пъти е добре?
Всеки има своя представа за „нормално“. Но препоръчително е от здравословна гледна точка при наличие на постоянна партньорка да има 2-3 полови акта средно на седмица. Минимумът е един път на две седмици.




Каква е връзката между ерекцията и зачеването...
Зачеването е възможно, когато след ерекция се постигне отделяне на еякулат (сперма) във вагината на жената. Ерекцията, при която не се е достига до еякулация, не води до забременяване. Друг е въпросът, ако наскоро е имало друг успешен сексуален контакт завършил с оргазъм...



Способността за възпроизводство е обвързана с продукцията на полови хормони. Пикът й е към 30-годишна възраст. В същото време вече се наблюдава, макар и малък, спад на потентността. Способността да се създава живот обаче се запазва до много по-късно.


Възможно е ниските нива на полови хормони да се отразят на способностите за ерекция и възпроизводство.




Как се отразява физическото натоварване на способността?
Заниманията със спорт с умерено натоварване действат благоприятно на организма и повишават потентността. Отрицателен ефект има прекаленото физическо натоварване, което води до изтощение. Нарастването на мускулите „отнема“ голямо количество полови хормони, в резултат на което се губи сексуалната способност.




Има ли връзка етническата принадлежност към потентността?
Популярно е твърдението, че южняците достигат по-бързо до сексуална възбуда, но пък при тях по-трудно се постига продължаване на времето на ерекция. При мъжете от северните националности е обратното...

До 5 години ще има контрацептивна инжекция за мъже

Изследователи от великобританския университет в Единбург вече са започнали провеждането на клинични тестове на контрацептивен препарат, разработен за мъже.



Направените до сега тестове с доброволци дават обнадеждаващи резултати, че контрацептивната инжекция за силния пол, ще бъде толкова ефективна, колкото и оралните контрацептиви приемани от жените.



Контрацепцията за мъже ще бъде прилагана под формата на две инжекции на всеки два месеца. Веществото, съдържащо хормоните тестостерон и прогестерон, ще намалява нивото на другите хормони в мъжкия организъм и ще стопира производството на сперма.



Според експертите, създали контрацепцията за мъже, инжекцията е ефикасна в 99 % от случаите. Клиничните тестове, които се провеждат в момента с 80 двойки, целят да открият нежелани странични реакции и противопоказания.



Авторите са категорични, че веществото е напълно безопасно, не причинява трайно увреждане на оплодителните функции. Количеството и качеството на спермата възстановява нормалните си нива, веднага щом се спре прилагането на инжекциите.



Учените прогнозират, че до пет години противозачатъчната инжекция ще бъде на пазара, което ще даде възможност на мъжете да споделят отговорността по отношение на семейното планиране.

Ретроградна еякулация

Ретроградната еякулация представлява връщането на сперматата назад през уретрата към пикочния мехур вместо към външния и отвор върху главата на пениса при мъжа. Вследствие на това при оргазъм се отделя малко или никакъв еякулат – настъпва „сух оргазъм”. Основният проблем, свързан с ретроградната еякулация е намаленият фертилитет на мъжа.



Сперматозоидите се произвеждат в тестисите. От там те преминават през надсеменника и семепровода (ductus deferens). Той играе ролята на резервоар на сперматозоиди. Той продължава в еякулаторен канал (ductus ejaculatorius) след сливането му с изходящия от семенните мехурчета канал. Секретът им съставлява 50-80% от обема на еякулата, с вискозен характер, алкално рН и високо съдържание на фруктоза. Простатата е следващия жлезист орган, чийто секрет се включва в крайния еякулат. Той предсталвява млекоподобна течност с кисело рН. При еякулация се отделя в пикочния канал, където се смесва с останалата част от семенната течност. По време на еякулация настъпва контракция на част от мускулите на тазовото дъно и семенната течност бива изхвърлена през пикочния канал. Нормално сфинктерът около шийката на пикочния канал е затворен при този акт. Ретроградна еякулация настъпва при слабост на този мускул и пропускането на сперма назад към пикочния мехур.



Клинично ретроградната еякулация протича, както стана въпрос, с намален по обем до липсващ еякулат и отделянето на мътна урина след оргазъм. Обикновено няма промяна в субективната оценка на оргазма, но не рядко чувствителността е променена. Основният проблем, който възниква, е невъзможността за забременяване при партньорката.



Причините са свързани с прием на някои видове медикаменти или неврологична увреда от различен характер – неврологични заболявания, увреда на гръбначен мозък, увреда на периферни нерви при оперативна намеса – най-често на пикочния мехур, простатата, лимфна дисекция и др., облъчване в тазова област. Особен проблем представлява диабетната невропатия като етиологичен момент във връзка с високата честота на метаболитното заболяване. Медикаменти, нарушаващи тонуса на сфинктера на шийката на пикочния мехур са някои видове антипсихотици и антидепресанти, както и алфа-блокери, използвани в лечението на артериалната хипертония и контрола над простатната хипертрофия.



Диагностицирането се осъществява с анализ на седимента на урината скоро след еякулация, при което се откриват сперматозоиди. Лечението зависи от етиологията. При свързването и със страничен ефект на провеждано лечение, прекратяването му овладява проблема. При подлежащо неврологично заболяване и в случаите на увреда на нервите при оперативна намеса или облъчване, възможностите не са много. Използват се медикаменти, алфа-адренергични агонисти – ефедрин, фенилефрин. Трицикличните антидепресанти също имат сходен ефект, индиректно. Някои антихистаминови средства, използвани в борбата с алергичните реакции, имат холинолитично действие, което също повишава тонуса на сфинктера на пикочния мехур.



По отношение на безплодието, метод на избор за постигане на бременност са асистираните репродуктивни технологии, а именно чрез интраутеринна инсеминация. Урината на мъжа се центруфугира, изолират се сперматозоидите и се въвеждат във влагалището и матката на жената. Процентът на успех е много висок.



Инфертилитетът е основната индикация за лечение на ретроградната еякулация. Неврологичните усложнения обикновено са свързани и с други смущения на еректилната и еякулаторна функция, когато вниманието трябва да бъде и в друга насока.

6 истини и заблуди за мъжката сексуалност

След 45-годишна възраст усилията на мъжете са съсредоточени главно върху това да поддържат своя „сексуален статус“. Дали е възможно, е въпрос, който вълнува не само мъжете, но и техните половинки, особено когато разликата във възрастта е 10-15 години.



Предлагаме ви шест истини и заблуди по темата...


1.
За да поддържат сексуалните си способности, мъжете трябва да сменят партньорките си.
Лекари с различни медицински специалности, обаче не са на същото мнение. Безразборният полов живот и честата смяна на партньорките може, напротив, да доведе до повече проблеми...
Когато е семеен, мъжът привиква към определен модел на взаимоотношения и стил на сексуално общуване. Смяната на партньорката му причинява не само психически, но и физически стрес.
Новото, което възбужда в младежка възраст, при зрелия мъж води до подсъзнателен страх да не се изложи пред партньорката. Като се прибави и фактът, че само една на 100 жени може да бъде удовлетворена от първия път... негативите растат.

Сборът от негативни фактори пречи на зрелия мъж да получи очакваното удовлетворение, а стресът от неуспешни срещи се натрупва и подтиска сексуалните му способности.



2.
За продължителността на сексуалния живот може да се съди по размера на половите органи.
Всъщност, това от което зависи колко дълго мъжът ще запази сексуалната си активност, е състоянието на ендокринната му система.



3.
Възможно е с хормонални средства да се удължи сексуалната активност.
Не се препоръчва приемът на хормонални средства без лекарско предписание. Действително при дефицит на полови хормони при мъжете се назначава терапия с тестостерон, но след изследвания и преценка на състоянието и необходимостта от медикамента.
При прием на хормонални таблетки се изискват и контролни изследвания и прегледи на определен интервал време.
Трябва да е ясно и че климаксът при мъжете не винаги е свързан с недостиг на полови хормони, така че взимането на тестостерон на таблетки не гарантира удължаване на периода на сексуалната активност.
Напротив, дефицитът на мъжките полови хормони не винаги е съпроводен с намаляване на сексуалните възможности.
Още един факт, който със сигурност може да разубеди от неоснователно взимане на тестостерон. Известният биолог Алън Фишер провежда експеримент, като инжектира тестостерон в мозъка на опитна мъжка мишка, очаквайки, скок в сексуалната й активност. За негово учудване, вместо силна сексуална възбуда, самецът демострирал майчински инстинкти към женската.



4.
Мъж над 40 години, който заема висока длъжност и е отдаден на работата си, не може и да мечтае за продължителен сексуален живот.
Пълна заблуда! Сексолозите твърдят тъкмо обратното – колкото по-висок е социалният статус на мъжа, толкова по-активен сексуален живот има. Заемащите високи длъжности господа се радват на самоувереност, която се отразява и на сексуалния им живот. Проучвания в САЩ показват, че с нарастването на служебните отговорности, мъжът отделя все повече внимание на здравословния начин на живот – избира здравословни продукти, храни се по график, активно спортува. Същото проучване показва, че сексуалната активност на мъжа е зависима от неговото социално благополучие и то има по-високо значение, отколкото общото здравословно състояние. Крах за мъжката потентност може да има неочакваното оттегляне от длъжностен или социален ангажимент.
5.
Импотентност = на мъжки климакс.

Еректилната дисфункция се появява при дадени ситуации, предизвикани от неуспех с определена партньорка. Може да се дължи и на здравословна причина – непроходимост на кръвоносните съдове, нисък синтез на хормони и др.


Проблем може да се появи във всяка възраст, както при 20-годишен младеж, така и през климакса.


Много представители на силния пол приемат настъпването на климакса спокойно. Спадът на сексуалната активност става постепенно и незабелязано. На практика половината от мъжете над 70 години са способни при желание да правят секс. Мъжете, които по принцип се отличават с по-висока сексуалност, е възможно да запазят активността си, дори и способността си за възпроизвоство до преклонна възраст. Ярки примери за което са Чарли Чаплин, Лев Толстой и др.


6.
Импотентност = край на сексуалния живот на мъжа.



*

Еректилна дисфункция не бива да се приема като присъда. Ако е ранно проявила се, трябва да се предприеме терапия. Съвременната медицина разполага с начини да продължи сексуалния живот.



*
Когато еректилната дисфункция е вследствие на обстоятелства се налага терапевтична програма със специалист сексолог, психолог. Сексът е единственият физиологичен акт на човека, който зависи от двама души, така че може да се наложи терапията да бъде проведена съвместно с партньорката.




*
Понякога решение е да се намери нов партньор с подходящ сексуален темперамент. Тогава проблемът отпада от само себе си.



*
При по-сериозни случаи, когато мъжът не иска да прекратява или намалява значително интензивността на сексуалния си живот, въпреки наличието на намаляване на способностите, трябва да се потърси съдействие от специалист.




*
Когато еректилната дисфункция е вследствие на здравословен проблем, специалистът, който е компетентен да намери решение, е андрологът. Андрологът е наясно с медицинската страна на проблема, познава венерическите заболявания, запознат е със сексопатологията, има познанията на уролога, дори частично и на психо-невролога.



*
До скоро в САЩ и в страните от Западна Европа представителите на силния пол прибягваха до използване на препарати, съдържащи простагландини от група Е, които предизвикват ерекция.
Недостатъкът на тези препарати е, че при дългосрочен прием могат да доведат до приапизъм. Явлението „приапизъм“ идва от името на древногръцкия бог Приап, който е представян с еректирал фалос, т.е. тези препарати водят до състояние на постоянна ерекция.
Много по-безопасни са по-леките медикаменти от поколението на „Виагра“, които спомагат ерекцията при желание за сексуален акт и действието им трае само в продължение на 4 часа.



*
Като ефективен метод за преодоляване на тежък случай на импотентност се признава протезирането на пениса. За разлика от първите пластични операции на мъжкия полов орган, съвременната пластична хирургия предлага специални конструкции, при които състоянието на ерекция не е постоянно, а се постига само когато мъжът желае. Освен това операцията се извършва по начин, при който не се забелязва никаква оперативна намеса - жена би разбрала за интервенцията единствено, ако този факт й се сподели.


Операцията е скъпа, наброява към 5 000 щатски долара, но много представители на силния пол смятат, че си заслужава.

В света се извършват около 30 хиляди такива операции на година.